Един учител често предупреждавал учениците си да не вземат прибързани решения или да слушат безразсъдни съвети. Той казвал:
– Докато не проникнете в същността на проблема и  нямате съмнение, че постъпвате правилно, не правете нищо. В противен случай ще изпаднете в положението на глупавия селянин.
– А какво е станало с него? – попитали учениците.
– Неговият дом бил на върха и отвсякъде духал жесток вятър. Селянинът мислел, че вятъра се появява, защото високите дървета се люлеят насам на там. Ядосал се и решил да ги изкорени. Така лишавайки дома си от последната защита срещу вятъра в дома му станало още по-студено и ветровито.

Веднъж бедният селянин Флеминг след тежка работа на полето, близо до блатото, чул викове за помощ. Когато приближил, видял младеж потънал в черната тиня на блато до кръста, който отчаяно се опитвал да излезе, но при всеки опит потъвал още по дълбоко.
Флеминг се втурнал към коня си за въже. Задъхан, той на бегом се върнал при блатото, където юношата бил потънал вече до гърди. Прилагайки отчаяни усилия, с ръце подути и разкървавени, селянинът измъкнал младежа.
След няколко дни до дома на Флеминг спряла богата карета. От нея слязъл елегантен господин, който се представил за баща на спасеното момче. Той предложил много пари на Флеминг, за това, че е спасил сина му, но шотландския фермер му казал, че за такова нещо не може да вземе пари.
В този момент влязъл синът на селянина и вежливо поздравил гостите. Когато богатият баща разбрал, че това е синът на човекът извадил неговото момче от блатото, предложил да обезпечи образованието му.
Синът на Флеминг посещавал най-известните училища и университети. Накрая завършил Лондонското училище по медицина. Той се оказал изключително талантлив учен. Този младеж бил Александър Флеминг, откривателя на пеницилина.
Вероятно ще искате да научите името на човекът, който е проправил пътя на младия Флеминг към науката?
Това бил лорд Рандолф Чърчил, а неговия измъкнат от блатото син се казвал Уинстън Чърчил.