Двама учени от Южна Корея и Австралия са представили теоретична концепция за защита срещу земетресения, използвайки метаматериал.
Идеята е да се създаде един вид диполи, която да обгражда основата на сградата и да я защитава от въздействието на сеизмичните вълни. Тези вълни се разделят на обемни и повърхностни. Последните имат ниска честота и значителна амплитуда. Тези свойства им придават голяма разрушителна сила.
Простите изчисления, представени от авторите показват, че един дипол като подземна  бариера, имащ формата на цилиндър, с правилния подбор на параметри му, е способен да намали експоненциално амплитудата на сеизмичните вълни. Параметрите включват  дебелина на цилиндъра, както и вида и размера на общите елементи, от които, по аналогия с периодичните оптични метаматериали, се създава бариера. За пример на такива елементи могат да послужат бетонни цилиндри с обем около 1 куб. метър, чийто стени имат дебелина 0,1 м, в които са прокарани четири малки дупки.
Формата на бетоните резонатори, не са зададени строго, на практика това могат да бъдат кубични или шестоъгълни елементи. Различни видове структури са отговорни за различната  честота на сеизмичните вълни.
Разбира се, за обикновените сгради такъв метод не е подходящ. Цената за изграждането на преградата би била твърде голяма. Според учените, диполите от метаматериал могат да бъдат инсталирани на летища, атомни реактори, мостове и други важни обекти.

Това не е сграда, в която са събрани достатъчно количество книги. Това е Националната библиотека, която често се нарича, Марциана и има около 13 000 ръкописи, 2883 старопечатни книги и 24055 книги от 16 век.
Всичко започва от 31 май 1469г., когато кардинал Бесарион принася в дар на Венецианската република колекция от книги наброяваща 750 ръкописа на латински и гръцки език, без да се броят старопечатните книги. Трудно се съхранява такова богатство особено, когато към него се прибавят и нови екземпляри добавени от аристократичните семейства. Затова било решено да се построи специална сграда, където да се съхраняват тези книги.
Голям принос за изграждането на Националната библиотека има инвеститора Пиетро Бембо. През 1537г. започнало строителството на библиотеката по проект на Якопо Сансовино, а дострояването ѝ е проектирал Скамоци през 1580г.
Броя на книгите и цените книжа нараснал и Националната библиотека била разширена за сметка на съседните сгради, в които се складирало „безценното съкровище“. Така бил запълнен с книги и монетния двор построен през 1537-47г.

Според плана на едно калифорнийско архитектурно бюро структурата на замислената сграда ще може да произвежда покритие от сол, която с течение на времето ще се разпредели по фасадата.
Дубай е разположен на южното крайбрежие на Персийския залив, така че недостиг на сол няма да има. Водата от залива ще се подава в зданието от тръби дължината, на които надвишава 4,6 километра. След това ще се разпръсква по външната структура на съоръжението. След като тя се изпари, солта остава и образува екзоскелета на сградата.  Архитектите предполагат, че постройката може да послужи като източник на кристална сол за местните жители.
Ако този проект се реализира, тази сграда ще стане една от най-забележителните в Дубай, както най-големия търговски център в света, най-високия небостъргач и т. н. намиращи се в същия град.