В един свят, кътето властва Интернет и всеки може да има стотици виртуални приятели, човек се чувства самотен.
Кариерата и преследването на големите пари не оставя време и място за простите човешки радости.
Ние се радваме, когато получаваме топла прегръдка, която повдига настроението ни и ни прави малко по-щастливи.
Много хора се страхуват да признаят това. Но такъв жест, може да смекчи и най-трудната ситуация и да я направи разрешима.
Прегръдка е необходима за човека. Чрез нея той не се чувства сам и разбира, че някой го подкрепя. Усмивката лекува, но прегръдката сближава хората.

Адам Лаптон е канадски художник, изследващ в своите работи вътрешния свят на човека, неговите тревоги и стремежи, самопознание чрез борбата и преодоляването на изпитанията на живота.
Използвайки ефекта на „дълго задържане“ Липтоп предава нестабилното емоционалното състояние на героите си.
Зрителят е трудно да се съсредоточи върху едно нещо, той попада на чужда душевна хармония, „неопределено състояние“.
Художникът отбелязва, че в работата си се опитва да отговори на въпроса, какъв е вътрешният портрета на „героят на нашето време“.

Ако искате да промените света към по-добро, започнете със себе си. Само, когато започнете да се харесвате, светът ще се отвори за вас и вие ще бъдете в състояние да черпите от него положителни емоции.
Любовта към себе си води до напълно различно отношение към други. В този момент, когато приближите огледалото и това, което виждате ви допада, ще доведе до радикални промени в живота ви.
Тогава пет основните промени ще се случи в живота ви:
Вие много по-различно ще започнете да се чувствате на улицата, ще имате някаква самоувереност.
По различен начин ще се отнасяте към хората около вас. Вие ще цените времето си и няма да го губите за хора, с които не ви е интересно.
Вие ще бъдете в състояние да оценявате правилно работата си и ще извършват всякаква работа по-качествено.
Ще привлечете в живота си положително настроени хора, които няма да ви дърпат надолу.
Вие ще дарявате усмивка на другите и светът ще стане малко по-добър и любезен.
Бъдете радостни, колкото е възможно повече, често се усмихвайте и дарявайте хората само с положителни емоции.
Развивайки се човешката личност е склонна да открие нови хоризонти и да ги завладее. В това развитие трябва да има много любов. Първо започнете да обичате това, с което се занимавате и вие ще можете да насочите енергията си в творческа посока.
Най-накрая спрете да критикувате другите хора, не търсете недостатъците им, отбелязвайте плюсовете им и като резултат ще започнете да цените и уважавате себе си.
Не е ли това, което искате в момента? Може би е време да погледнете на света през призмата на любовта?

В древни времена в полето имало вълшебен кладенец.
Идвал човек до него, пускал кофата и я изкарвал. А в нея се оказвало това, което било в сърцето му.
Първоначално хората вадели от него любов, доброта, нежност. Който каквото имал, такова му се прибавяло.
Но след това нещо се случило в света.
Хората взели все по-често да загребват от кладенеца зло, завист, омраза.
И те решили, че кладенецът нещо се е повредил и го засипали.
По-лесно е да затрупаш кладенец, отколкото да очистиш сърцето си.

Най-големият ни страх не е, че сме непълноценни. Ние се страхуваме да не се покажем прекалено силни.
Питаме се : „Кой съм аз, че да бъда изключителено, красив, талантлив и зашеметяващ“?
А защо да не бъдем такива?
Ние сме Божии деца. Нашето себеосъждение не е нужно на света.
Няма нищо привлекателно в плахостта и сковаността. Ако се чувстваме така, караме околните да бъдат неуверени.
Ние сме родени за да светим, да изявяваме Божията слава. И когато позволим това да стане с нас, то се отразява на околните.
Когато ние сме освободени от нашия собствен страха, нашето присъствие освобождва другите хора от страховете им.
Позволете на Божията светлина и любов да се излъчва чрез вас!