Човекът в униформа, мръзнещ по пътищата, проверяващ околните е най-нисшето звено на корупцията. Зад всеки инспектор от пътна полиция има цяла сурия началници. Те седят в уютни кабинети и дават списък от кой по колко трябва да се „изземе“.
Те просто събират данък от подчинените си, а ги обезпечават с безнаказаност за извършените престъпления. Така страхът, че ще загубиш всичко, ако вземеш подкуп, изчезва особено за тези, които „изпълняват служебния си дълг“. Системата е устроена така, че се стимулират служебни лица да вършат престъпления.
Корупционата система е принципно устроена така, че сама се саморегулира, самоорганизира и притежава фантастични способности да се адаптира към неблагоприятните условия.
Невероятно, но тя е развила и имунитет. Незабавно отхвърля чуждото тяло. Честният служител не може да оцелее в тази система, той е като черна овца в стадото. Дори да остане месец или половин година, ще си тръгне неиздържайки на неприязанта на съслужителите си, поставени от някой „свой“ по-горе. Така подмазвачите и подлизурковците градят кариера.
А сега кажете как да се излекува такава система? От която и страна да започнеш да чистиш, нищо няма да излезе. Всяко звено от системата е така затлачено, че трудни ще го помръднеш.
Невъзможно е да се заменят „лошите“ чиновници с по-добри, защото такива няма. Всичката тая мръсотия се е натрупвала с години и ако трябва да се изчисти, сметищата на страната няма да ни стигнат.
Ако пробваме да уволним пияниците, глупавите, наглите… никакъв резултат няма да има. Но дори и да унищожим всеки корумпиран, от къде ще вземем честни хора с горящи сърца, необременен мозък и чисти ръце. Корупцията е като заразна болест, докопа ли се човек до възможността да „взема“ иди го поправяй вече.

Това е уникален модел, които ще подгонва другите хлебарки към  предварително подготвен капан. Мини-терминаторът има форма и големина на кибритена кутийка.
Моделът е оборудван с два 16-MHz процесора, операционна система и 10 инфрачервени сензори. Два електродвигателя задвижват колела, чрез които механичния агент се придвижва напред. Най-трудното било да се създаде миризма на хлебарка, чрез която жертвите на робота да го възприемат като свой.
Когато повече хлебарки се устремяват към механизирания си събрат, той остава неподвижен, като истинско насекомо, но когато броя им стане голям, роботът се откъсва от тях и бяга, а те го следват, така стигат до предвидения капан.
За да създадат компютърна програма, която да възпроизвежда движенията на хлебарките, три години във френския Център за изследване на познавателните способности на животните са правени видеоснимки на такива насекоми във всевъзможни ситуации.