В Англия живял някога архиепископ от княжески род. Той имал  навика в неделя да ходи на лов. Това много разстройвало местния свещеник и той изобличил архиепископа.
На това обвинение архиепископа отговорил:
– Аз отивам на лов не като архиепископ, а като княз.
Тогава свещеникът го попитал:
– Ако дяволът вземе княза, то тогава къде ще е архиепископа?
Така и някои християни обясняват греховните си постъпки. Когато правят нещо добро, те са християни, но ако грешат това е работа на стария Адам. Ако бъдете убити, когато се проявявате като непокаял се, то какво ще стане с вас?
Вечността е двойнствена: блажена и неблагополучна. В блажената вечност е Царството Божие. Там ще гледате лицето на Бога, ще се радвате и веселите. В неблагополучната вечност ще бъдете лишени и отделени от Бога, а вашата душа ще страда.
Нека да запомним едно, по-добре е да живеем и да бъдем с Христос!

Веднъж един свещеник разговарял с мъж, който редовно посещавал църквата, но си позволявал различни грехове. Разговорът бил много сериозен. Мъжът казал:
– Аз много вярвам в Бога, значи съм вярващ.
Свещеникът му възразил:
– Тогава бесовете са още по-големи вярващи. Те знаят, че има Бог! А вяра без дела е мъртва.
Човекът се замислил и изведнъж си спомнил част от Писанието.
– Аврам се оправда чрез вяра ….. Пренесе сина си в жертва…..
И радостно добавил:
– Да, ще те принеса в жертва и ще се оправдая чрез вяра!

Един християнин разказва как е открил нещо много важно в живота си.
Той често посещавал един възрастен свещеник, който никога не го пускал да си тръгне преди да се е помолил с него. Християнина бил изненадан от простотата на молитвата на този свещеник. Тя била като продължение на разговор, между двама близки приятели, който непрекъснато е водел с Исус Христос.
Когато се върнал у дома си, човекът разказал за това на жена си и двамата се помолили да имат такова близко приятелство, каквото имал свещеникът с Исус. От тогава този човек силно се привързал към Христос и Той станал постоянен негов спътник. Той споделял радостта на човека и се вълнувал от всичко, което правел. Разделял с него болките, надеждите и страховете му. Той присъствал, когато пациентите разказвали за болестите си на човека. Съветвал го , как да постъпи най-добре във всяка ситуация. Когато болния си отивал, човекът разговарял с Исус за болестта му.
В какво се заключава животът в Христос? Това не е скрита в живота святост, но винаги проявяващ се в конкретните ситуации по отношение на другите хора. Животът в Христос е не свършваща надежда, а без Него всичко опира до безнадежден край.
В Христос имаме всичко: пълно спасение в настоящия момент и съвършено изкупление на душите и телата при възкресението. Животът в Христос е триумф на всички бури. В Исус Христос се заключава съвършенството.
Във всички аспекти на Своята природа той излъчва неподправена красота. В Него са скрити всички добродетели: любов, мир, святост и чистота. В Христос човек достига поставената пред него цел и придобива нов образ, подобен на Бога.

Събрала се групичка от хора, които рядко можеш да видиш заедно. Те обсъждали интересна тема: „Кога човек се чувства по-добре?“.
Католикът казал:
– Когато се изповядам на свещеника, аз се чувствам по-добре.
Православният тихо добавил:
– Когато поставя свещичка пред богородица ми поолеква.
Баптистът въздъхнал:
– Прочитам десет глави от Библията и се чувствам отлично.
Евангелистът се похвалил:
– Аз разказах на десетима изгубени за ада и ми поолеква.
Педесятникът напористо отсякъл:
– Ставам сутрин в пет часа и се моля до десет, и се чувствам удовлетворен.
Накрая харизматикът добавил:
– Направих списък на греховете си и ги окачих на кръста, след което ми стана по-добре.
Исус погледнал групата, въздъхнал и с болка казал:
– Аз страдах, умрях и възкръснах за вас, за да се почувствате по-добре и да не се занимавате с тези глупости.

Една майка се оплаквала, че синът й пренебрегва това, което му говори за Бога. Един свещеник я посъветвал:
– Повече разговаряйте с Бога за вашия син, отколкото със сина си за Бога.
Молитвата трябва да бъде естествено проявление на духа. Тя трябва да отразява стремежа на човека да служи на Бога и то така, както на Той иска.
Човек трябва да има вяра, че Бог в Своята велика милост и безкрайно милосърдие е готов да му даде всичко необходимо за всяко добро и нужно нещо за него и хората наоколо.
Пристъпвайте в молитва с желание да изпълните Божията воля, а не своята. След нея допускайте благодатта и добродетелите, които сте получили, да действат в делата ви.