С баща ми и приятелите му рано сутринта се бяхме изкачили на върха и решихме оттам да идем на езерата. Някой ни поведе натам, ала той познаваше толкова пътя, колкото и всички останали.
През целия ден се лутахме из стръмнините, додето привечер най-сетне съзряхме долу в ниското под нас някакво езеро, синеещо като дъното на котел сред високите канари. И макар това езеро да нямаше нищо общо със търсените езера, решихме да се приютим на брега му, понеже вече мръкваше.
Едва бяхме наклали огън, когато вятърът зафуча, над нас се разнесе грохотът на бурята. От почернялото надвиснало небе рукна пороен дъжд. Нямаше никаква възможност да се скрием от бурята. Наоколо се простираха само ниски хвойнови храсти. Струите на дъжда, гъсти и тежки, връхлитаха отгоре. Над скалистите зъбери с оглушителен трясък святкаха и гаснеха мълнии.
Приятелите на баща ми се опитваха да направят нещо като палатка с един брезент. Опъваха го върху храсталака и по едно време изглежда, че успяха, защото ме навряха отдолу, макар че за мене това нямаше никакво значение. Носех се из мътните горещи въртопи на треската.
Тоя път треската ме бе съборила малко по-грубо, вероятно удвоена от простудата, и аз само като в мъгла усещах боричкането на хората с тежкото платнище, което непрекъснато се пълнеше с вода и което бурята искаше да изтръгне от ръцете им. Наоколо илюминацията продължаваше с пълна сила, а скалите над главите ни се къртеха и търкаляха с трясък надолу. Те се пукаха от смяната на температурата или от грохота на мълниите.
Треската ме носеше и въртеше, увличаше все по-дълбоко в тъмните си въртопи и аз се сещах посред бълнуването, че сега вече сигурно няма да мога да изплувам. Татко ме бе учил, че трябва да прогонвам тия тръпки на самосъжалението.
Накрая усетих, че всичко около мен потъмнява и навярно вече потъвам в най-дълбокото и навярно завинаги…..
Дойдох на себе си с онова чувство на спокойствие и умора, с което се връщаме, ако не сме прекрачили последния праг. През затворените си клепачи усещах нещо светло и топло. Открехнах ги едва-едва. Зазоряваше се. Бурята бе отминала. И върху фона на тъмносиньото утринно небе се издигаше високият и странно бял пламък на накладения огън. Може би бях съвсем изплувал от бълнуването и разтворих клепачите си. „Ще се живее“ – помислих си радостно и ме заля светлина.

Френски ентомолози са забелязали, че граховата листна въшка е способна да използва слънчевата светлина за производство на енергия по подобен начин, като растенията по време на фотосинтеза.
През 2010 г. установили, че листните въшки са в състояние да произвеждат каротеноиди – пигменти, които са от жизнено значение за много животни.
От тези съединения, зависи работата на имунната система и изработването на множество витамини. Такива изработват само растенията, гъбите и бактериите, но при животните тези вещества се получават от храната.
Листни въшки са в състояние да променят цвета си в зависимост от пролетните условия. При по-студени условия потомство на листни въшки е в зелено, а когато температурата се върне отново до оптималните си стойности – около 22 градуса – в колонията започва да доминира жълти и оранжеви екземпляри, както и ограничени настройки в бяло.
При зелените листни въшки е регистрирано най-високата концентрация на каротиноиди и неочаквано производство на много АТФ. На светли  насекомите происвеждат повече АТФ, отколкото на тъмно.
Това наподобава на работата на архаична фотосинтезираща система.
Изследователите смятат, че насекомите използват фотосинтезата като допълнителен източник на енергия, в случай на недостиг на ресурси или при оцеляване по време на миграция от едно растение на друго.

Научен екип от израелски учени от института „Вайцман“ е разработил камера, за елиминиране на разсеяна светлина, пропускаща я през устройство, наречено пространствен светлинен модулатор. Използвайки различните фази на всяка вълна, камерата може да извлече сравнително ясна картина на това, което е в ъгъла или от другата страна на обект.
Основното ограничение, за съжаление, е разсейването на светлината. Поради това, камерата може да работи само с предмети пропускащи светлина, като лед или кожа.
Изследователите заявяват, че възможността за създаване на изображения на нееднородни медии е изключително ценно в много области, вариращи от астрономически наблюдения в турбулентна атмосфера до създаване на микроскопични изображения от плътна тъкан. Те добавят, че камерата може да се използва в „по-земни“ цели, като наблюдение на мъгливи пейзажи или за по-добро изобразяване на обекти по време на проливен дъжд.

Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.

Стволовите клетки могат да останат живи в човешкото тяло, най-малко 17 дни след смъртта. Това свойство ги прави изключително ценни за използване при лечение. Тези мощни клетки са малко. Малки количества има в тъканни проби от пациентите и в повечето случаи те трудно се разграничат от други видове клетки. По този начин, учените проучват нови начини за получаване на стволови клетки и повишаване на жизнеспособността на тези, които са вече получени.
Предишни изследвания са показали, че стволовите клетки могат наистина да оцелеят в продължение на два дни след смъртта, но изследователи смятат, че трупът е „бедна къща“ за всички клетки, няма достатъчно кислород и хранителни вещества, необходими за клетките, за да останат живи. Въпреки това, патологът – неврологът, Фабрис Кретиен от Института „Пастьор“ в Париж и колегите му са били озадачени от наблюденията си относно това, колко дълго стволовите клетки могат да оцелеят, когато лицето е починало.
Учените изследвали материал, получен 17 дни след смъртта, но се предполага, че това не е граница, която стволовите клетки могат да достигнат.
Трупове са били съхранявани при температура от 39 градуса F (4 ° C), за да се предотврати разлагането на тъканите. Изследователите са идентифицирали стволови клетки от скелетната мускулатура, която свързва костите със скелета, в контраст на сърцето и други вътрешни органи. Изглежда стволовите клетки са способни да оцелеят при пълно отсъствие на кислород. Тези клетки са устойчиви на екстремни и неблагоприятни условия и са се запазили до 17 дни след смъртта.
Изследователите също са получили жизнеспособни стволови клетки при мишки 14 дни след смъртта. Тези клетки са функционирали нормално, след като са били трансплантирани в мишките, които са живи, което спомогнало за възстановяване на увредени тъкани.
От получените резултати може да се предположи, че старите органи могат да станат доставчици на стволови клетки за лечение. За клинична употреба, не е необходимо да се чака толкова дълго. За да се получат стволови клетки от мъртви тела, са достатъчни няколко часа след смъртта.
Тези стволови клетки при мишки и мъртви човешки тела са били в състояние на сън, защото са срещнали изключително намаляване на метаболитната активност. Изследователите отбелязват, че за първи път виждат стволовите клетки в състояние на покой. Те предполагат, че химическите вещества, отделяни след смъртта, ниските нива на кислород и хранителни вещества или комбинация от всички тези фактори може да въведе стволови клетки в състояние на покой, което им помага да оцелеят в продължение на една седмица.
По-доброто разбиране на състоянието на клетките може да доведе до нови начини за поддържане на стволови клетки за по-дълъг период от време, особено за терапевтични цели. Те биха могли също да хвърли светлина за настъпилите изменения, тъй като клетките като цяло отговарят за травми и други наранявания.