Стволовите клетки могат да останат живи в човешкото тяло, най-малко 17 дни след смъртта. Това свойство ги прави изключително ценни за използване при лечение. Тези мощни клетки са малко. Малки количества има в тъканни проби от пациентите и в повечето случаи те трудно се разграничат от други видове клетки. По този начин, учените проучват нови начини за получаване на стволови клетки и повишаване на жизнеспособността на тези, които са вече получени.
Предишни изследвания са показали, че стволовите клетки могат наистина да оцелеят в продължение на два дни след смъртта, но изследователи смятат, че трупът е „бедна къща“ за всички клетки, няма достатъчно кислород и хранителни вещества, необходими за клетките, за да останат живи. Въпреки това, патологът – неврологът, Фабрис Кретиен от Института „Пастьор“ в Париж и колегите му са били озадачени от наблюденията си относно това, колко дълго стволовите клетки могат да оцелеят, когато лицето е починало.
Учените изследвали материал, получен 17 дни след смъртта, но се предполага, че това не е граница, която стволовите клетки могат да достигнат.
Трупове са били съхранявани при температура от 39 градуса F (4 ° C), за да се предотврати разлагането на тъканите. Изследователите са идентифицирали стволови клетки от скелетната мускулатура, която свързва костите със скелета, в контраст на сърцето и други вътрешни органи. Изглежда стволовите клетки са способни да оцелеят при пълно отсъствие на кислород. Тези клетки са устойчиви на екстремни и неблагоприятни условия и са се запазили до 17 дни след смъртта.
Изследователите също са получили жизнеспособни стволови клетки при мишки 14 дни след смъртта. Тези клетки са функционирали нормално, след като са били трансплантирани в мишките, които са живи, което спомогнало за възстановяване на увредени тъкани.
От получените резултати може да се предположи, че старите органи могат да станат доставчици на стволови клетки за лечение. За клинична употреба, не е необходимо да се чака толкова дълго. За да се получат стволови клетки от мъртви тела, са достатъчни няколко часа след смъртта.
Тези стволови клетки при мишки и мъртви човешки тела са били в състояние на сън, защото са срещнали изключително намаляване на метаболитната активност. Изследователите отбелязват, че за първи път виждат стволовите клетки в състояние на покой. Те предполагат, че химическите вещества, отделяни след смъртта, ниските нива на кислород и хранителни вещества или комбинация от всички тези фактори може да въведе стволови клетки в състояние на покой, което им помага да оцелеят в продължение на една седмица.
По-доброто разбиране на състоянието на клетките може да доведе до нови начини за поддържане на стволови клетки за по-дълъг период от време, особено за терапевтични цели. Те биха могли също да хвърли светлина за настъпилите изменения, тъй като клетките като цяло отговарят за травми и други наранявания.

Както често се случва, пионерите на новите технологии са военните. Но сега няма да говорим за бойни кораби. Учени от Naval Research Laboratory, Electronics Science and Technology Division на американския флот са изследвали възможностите за използване на слънчеви панели в дълбочините на морското дъно.
Военните учени са решили проблема с производителността на приложенията, осигуряващи автономна навигация и друго военно оборудване в дълбините на морето. Не е тайна, че Съединените щати имат добре развита подводна система за проследяване. Много различни сонарни сензори, детектори, шамандури и други образци на военно оборудване изискват замяна, което е скъпо и неудобно.
Изглежда, работата на слънчеви панели под океанските вълни е невъзможна, като се има предвид, че слънчевата светлина е разпръсната и се абсорбира от вода. И все пак, реалността е съвсем друга.
Използването на подводни автономни системи с цел получаване на ситуационна информация и дългосрочен мониторинг на околната среда непрекъснато се разширява. Въпреки че водата абсорбира слънчева светлина, техническо предизвикателство е да се разработи слънчеви клетки, които биха могли ефективно да преобразуват фотони в електричество.
Известен напредък е достигнат от учени в използването на кристални силициеви и аморфни силициеви панели. Проблемът се крие в това, че във водата се намалява интензитета на светлината. Изменя се също и спектралния състав. Проучванията показват, че необходимата степен на ефективност на фотоелектричните преобразуватели, все още може да бъде постигната и при тези условия.
Установено е, че най-подходящ материал за слънчева клетка е галий индий фосфид (GaInP). Клетки от него са показали най-висока ефективност с дължина на вълната на видимата светлина от 400 до 700 нанометра,  те имат много ниска стойност на тъмния ток. Слънчеви панели на основата на галий индий фосфид се използват широко в космическите технологии.
Изследователите са открили, че на максималната дълбочина от 9.1 метра, един квадратен метър слънчеви клетки от галий индий фосфид може да произвежда до 7 вата електричество. Получените цифри са достатъчни, за да се направи извод за жизнеспособността на новите технологии.

Холандският дизайнер Майк Томпсън в опит да напомни на хората за необходимостта от по-рационално използване на електричеството е проектирал лампа, която работи с една капка човешка кръв.
Подчертавайки екологичната и социалната значимост на изобретението си, Томпсън показва колко необмислено и безполезен понякога хората използват енергията. Според статистиката средният американец консумира годишно около 3383 киловат – часа, което се равняват на енергията похарчена, за осветлението на четири стаи за цялата година, ако светлината изобщо не бъде изключвана.
Натискаш ключа и възпроизвеждаш светлина, какво по-просто от това? Като правило хората, според Майк, не мисля за щетите, които причинява загуба на енергия в природната среда.
За да заработи лампата на Майк е нужно да се счупи гърлото й, а вътре да се пусне таблетка и да се капне кръв. Благодарение на химическата реакция лампата започва да свети.
„Кръвната лампа“ се използва еднократно и то само в изключителни случаи. Тази мярка кара човек да се замисли за това, как разточително и безразсъдно пилее електроенергия. Според Майк, това е една метафора. Това, което позволява на тялото ни да живее, ние го използваме за извличане на светлината. Това е един намек за природата частите, на които човек унищожава.

Италианският художник и дизайнер Мишел Пазолейнт е изобретил плаваща хотелска стая. Придвижването й е за сметка на чувствителни слънчеви батерии, вградени в стените на съда, което позволява да се развие достатъчно голяма скорост. Разположението на «Solar Floating Resort»  около екзотични брегове, ще даде възможност на  посетителят на хотела да се наслади на дивата природа на морето с помощта на „кълбото за наблюдение“, разположено на дъното на съда.
Сметките за енергийното поддържане на този плаващ курорт зависят изключително от производителите на слънчеви батерии.
Плаващият хотел се състои от два слоя фибростъкло по 15 мм, подсилени с корк ширината, на които е 30 см. Пазолейнт предлага слънчевите батерии да се поставят във вътрешния и външния слой, за да може изкуствената светлина от интериора и слънчевата светлина да се съберат в едно.
Плаващата хотелска стая е дълга 20 метра. В нея шест човека се разполагат в четири стаи, две от които са предвидени за двама почиващи, а другите две за по един човек. Всяка стая е снабдена със собствен санитарен възел. Пространството от 110 кв. метра предлага кухня, трапезария, зона за отдих и мост. Външната палуба е снабдена с джакузи. Пезолейнт смята, че най-голямата отличителна черта на плаващия хотел е кълбото за наблюдение, което е вградено в корпуса и е потопено във водата. То е достатъчно просторно. Тук са предвидени шест места, от които гостите могат да се насладят на морските красоти.

В някои ситуации е необходимо да се използва карта. За да се движите, трябва да проверявате посоката на пътя. Но знаете ли, вече не е нужно да носите със себе си хартиени карти, те са неудобни, нито пък малките дисплеи с електронно оборудване.
Достатъчно е да имате в себе си това малко устройство, което е способно да проектира карта на каква да е повърхност, даже върху стена или човешка длан.
Особеността на това нововъведение е наличието на GPS, в резултат на което потребителят може лесно да се определи местонахождението си. Проектираната карта е достатъчно ярка и се вижда даже и на дневна светлина.
Специален бутон на корпуса позволява да се намали или увеличи образа на картата. Освен това, необходимите карти могат да бъдат заредени в устройството чрез Bluetooth. Самото устройство не заема много място. Размерите му са колкото на малко по-голямо червило.