Marathon Des Sables е едно от най-трудните състезания за издръжливост в света. Състезателите преодолеят повече от 250 км на територията на Сахара за по-малко от седмица.
Всеки в състезанието се сблъсква с трудностите на пустинята, но никой не е имал толкова трудна борба за оцеляване като тази на Мауро Проспери.
През 1994 г. италианският полицай участвал в надпреварата. Малко след началото той попаднал в средата на пясъчна буря. В рамките на няколко часа той държал гръб си към вятъра и се придвижвал на малки разстояния.
Когато пясъчната буря утихнала, той продължава да се движи, но избрал грешната посока. Когато разбрал това,  веднага изготвил  план за действие. Той пикаел в бутилката си, за да има какво да пие по-късно. Вървял сутрин и вечер, а стоял на сянка когато било много горещо.
В продължение на три дена той използвал бутилката си, но ударила още една пясъчна буря, която продължила 12 часа.
Той намерил старо мюсюлманско светилище, където имало много прилепи. Успял да хване два от тях и да изпие кръвта им, тъй като се бил обезводнил.
Тук Проспери загубил всякаква надежа. Решил да умре в това мюсюлманско светилище, където тялото му щяло да бъде намерено, а не в пустинята, където ще изчезне завинаги.
След това написал бележка на жена си със въглен и си разрязал вената на ръката, но кръвта му била много гъста, за това се уплатнила и втвърдила.
Невъзможността да се самоубие подновило желанието му за живот. И той продължил да върви. Минали 5 дена, докато бил намерен от номади. Те го занесли в съседната алжирска военна база.
За 9 дена Проспери изминал 300 километра настрани от правилния маршрут и загубил 18 килограма.
След четири години той отново участвал в съзтезанието, но отново не го завършил. Този път си счупил палеца на крака.

Японския театър Кабуки, където всички роли, даже женските, се играли от мъже, е основан от жена.

Тя се нарича Окуни и е била служителка в светилище през 17 век. Тогава заедно с други жени тя изпълнявала всички роли, даже и мъжките.

Скоро на ръководителите на страната не се харесала безнравствената атмосфера, която царяла в тези представления и жените в театъра Кабуки били заменени с юноши, а по-късно и с по-възрастни мъже.

Днес традицията не е толкова силна и в някои театрални трупи женските роли започнали отново да се изпълняват от жени.

Орангутанът Сурия и кучето Поско били отгледани заедно в светилището на Южна Каролина.
Те се срещнали, когато Сурия забелязала бездомния Поско, скитащ из центъра за животни. Грижещите се за животните решили да вземат кучето, което да прекарва време със Сурия. Така, че примата да си има приятел.
Орангутаните са много умни и предпочитат да не са сами. Сурия водела кучето на каишка около центъра. Те плували заедно. „Двойката“ се пързаляла по гърба на слона, който също живее в светилището.
Тези двама представители на животинския свят са причина за написването на книга, приходите от която ще бъдат инвестирани в създаването на общият им дом.