Известно е, че при охлаждане на въздуха, намиращите се водни пари в него се превръщат в течност.

Френският изобретател Марк Парент използвал този факт и конструирал уникална вятърна турбина. Новата турбина освен да добива енергия има допълнителна функция, да събира прясна вода от атмосферата. Настоящият модел е резултат от многогодишна работа и множество изследвания в тази област.

Скоро бе пусната такава турбина в пустинята на емирството Абу Даби, където тя доставя около 500-800 литра прясна вода на ден, извлечен от сухия пустинен въздух. Едновременно с това получава електрическа енергия от вятъра.

Изобретателят също е казал, че вятърните турбини могат успешно да се прилагат не само в пустинята. Пълна автономност ги прави полезни в отдалечени от центровете на цивилизацията райони , където създаването на пълноценна инфраструктура с енергоснабдяване и водоснабдяване икономически е неизгодно. Турбините от този тип могат да бъдат успешно инсталирани в бедствените райони, острови и така нататък.

В вятърната турбина се използва водно кондензаторна система от пето поколение – WMS1000, която се намира в гондолата на вятърни турбини, дължина й е шест метра, а ширината два метра. Самата гондола се намира на двадесет и четири метра над земята и носи ротора с диаметър тринадесет метра. Вятърната турбина е с капацитет от 30 кВт и минимална скорост на вятъра, необходима за да го стартира, е двайсет и четири километра в час.

Според изобретателят, в атмосферата на Земята са концентрирани огромно количество вода, не само във влажните райони, но и в пустинята Сахара, тъй като относителната влажност там е двадесет и пет процента.

Част от произведената енергия се използва за захранване на интегрираното устройство за охлаждане на въздуха, в която става и кондензацията. Събраната вода се филтрира и се изпраща в специален резервоар, изработен от неръждаема стомана, за съхранение. Разчетът за живот на една такава турбина, при планирана профилактика е тридесет години.

За подобряване на ефективността на инсталацията са добавени фотоелектрически елементи.

В пустинята Сахара в Мавритания се намира едно от най-удивителните геоложски чудеса – Очите на Сахара, още ги наричат структура на Ришет.

По средата на голямата пустиня може да се види формирование, приличащо на биволско око. Диаметърът му е 50 км.

Екипажите на космическите кораби го използват за ориентир.

Първоначално учените са предполагали, че Очите на Сахара са се образували при падане на метеорит на Земята. Но днес смятат, че тези геоложски творения са се оформили при повдигането и ерозията на земята.

„Гоби“ е монголска дума за всяко обширно полупустинно пространство, а районът известен днес под това име е същинска пустиня, покрита с тънък слой чакъл и пясък. Рядко се срещат отделни участъци с трева и дребни храсти, а водата е съвсем малко.
Същевременно Гоби е дом на доста различни животни.
Пустинята е известна с жестоките си пясъчни бури, студени нощи и изгарящи летни дни.
През зимата е студено дори денем. Температурата варира от 50 градуса Целзий през юли до -40 градуса през януари.
Донякъде си остава загадка какво е създало пясъка на Гоби. Преди много години районът е бил океанско дъно, но не е известно как точно е станало пресъхването на водния басейн.
Може би Гоби е засегната от някой катаклизъм, а може в някои периоди по-голямата част от нея да се е превърнала във вътрешно море. И двете теории могат да намерят подкрепа от различни източници, но изглежда крайно вероятно е Гоби, подобно на Сахара, да е била плодородна и населена в едно не чак толкова далечно минало.

Сахарска архитектура
Голямата джамия в малийския град Джене е най-голямата сграда от кирпич в света. Строителният материал използван за строежа на тази сграда са тухли направени от глина и слама. Това е най евтиния материал в околността, а и лесно се прави. Смесват се глина и слама, оформя се в определена форма, а останалото довършва палещото сахарско слънце.
В Сахара почти няма дъждове, така че такава постройка може да остане неразрушена с векове.
Сегашната джамия в Джене е построена през 1907 г. с подкрепата на френските власти и се счита за най-забележителното постижение на сахараско-сахелската архитектура.
До скоро най -голямата кирпичена сграда е била крепостта в иранския Бам, която била разрушена от земетресение през 2003г.

Искаш да знаеш какво е това? Не е за хора със слаби сърца. Наистина ли е толкова тежко? Да.
Опитвал ли си се да бягаш по пясък? Трудно е, защото краката ти непрекъснато затъват.
При този маратон трябва да пробягаш 225 километра по песъчливата Сахара на шест етапа. Добрата новина е, че имаш шест дена, за да го направиш. Лошо е, че ще тичаш при температура от 58 и повече градуса. Ще трябва да носиш 10 килограмова раница, с храна, вода и легло. Обувките ти трябва да бъдат с два номера по-големи, защото краката ти ще се подуят от горещината. Да не говорим за мазолите.
Маратон де Сабл на френски означава Маратон в пясъците. Не се заблуждавайте! Не е по- малко изтощителен, само защото носи красиво френско име.
И не си помисляйте, че ще вземете преднина с измама. Маршрута ти се дава предната вечер. Честно казано, предпочитам да се движа на камила.