Живял някъде един човек. Той донесъл на един мъдрец камък и го помолил:
– Благослови този камък.
Мъдрецът взел камъка и го сложил на земята.
– Сега той е благословен, казал мъдрият човек, – защото е на своето място. Когато се намира в ръката ти, камъкът е неустойчив. Той зависи от теб за времето, когато си го държал. Нека сега да лежи на земята и да заеме мястото си. Така ще бъде спокоен и независим. Сега благославям теб и душата ти!
Човек може да благославя, но Божието благословение е по-силно. Човек благославя, но и сквернослови.

Едно малко момиченце се роди преждевременно. Теглото му беше под нормата. Лекарите не даваха надежда, че ще оживее, но родителите му се молиха и то оцеля.

Сега то е една топка енергия, даряваща всеки с една нестихваща усмивка. Подскача игриво между хората, а те го прегръщат и даряват с много целувки. То няма много играчки, но живее в любящ дом, сред своето семейство.

Баща й при едно сбиване остана без една ръка, а майка й беше бивша наркоманка, но това дете бе цялото им богатство. Не напразно я бяха кръстили Миракъл, което означава чудо.

Двама мъже седящи в автобуса, тихичко си разговарят.

– Знаеш ли колко много прочетох за вредата от пиенето и пушенето? – казал единият.

Другият го погледнал и с насмешка попитал:

– И какво остави пиенето или пушенето?

Попитаният махнал с ръка и добавил тихо:

– Четенето….

Довели в училище нов ученик, който бил изгонен от три други учебни заведения.
На първият урок влязъл един учител, погледнал новия и си помислил: „От къде ги вземат тия…“
Следващия час дошъл друг учител. Виждайки новия, казал гневно:
– Не ти ли стига вече…..
Третия час влязъл следващия учител.
– О, имаме нов ученик, – зарадвал се той.
Пристъпил към новодошлия, стиснал му ръката, погледнал го в очите, усмихнал му се и казал:
– Здравей…. Чаках те!

Няма да престана да се радвам на чудесата, които Бог върши в нашето трудно време. Той не просто изцерява, а и възстановява отделените органи от тялото: бъбрек, ръка, крак или друг орган, който сме загубили при нещастен случай. Той всичко може. Ние само трябва да повярваме.

Ето ви едно свидетелство на жена, която е проимала нов бъбрек в замяна на отделения при операция.

„През 1993 г. след загнояване, ми премахнаха десния бъбрек. 10 години живях с един бъбрек. Беше ми много тежко. Постоянно чувствах натоварване върху бъбрека, който беше останал. Една година след като се покаях, почуствах, че обичайното натоварване на левия бъбрек е намаляло. Общото налягане се нормализира. Така живях 3 години.

През август 2003 г. най-накрая реших да отида в диагностичен център. Лекарят по време на изследването, със специалното оборудване, ми показа, че вторият ми десен бъбрек изглежда много по-свеж, чист и нов в сравнение с левия. Той каза:

– Погледнете, като нов е!

Когато погледнах екрана, аз силно извиках, а лекаря силно се разтревожил за мен. Те ме попитаха:

– Какво се е случило?

Аз казах:

– Ето вижте, втория бъбрек, аз го виждам!

Лекарят недоумяващо попита:

– Да, бъбрек и какво от това?

А аз му казвам:

– Работата е там, че преди 10 години ми го отрязаха, всички документи съм запазила.“

Без жива вяра в Спасителят не може да стане никакво чудо.