Непоносимостта към чуждата слава у Вебер нямала граници. Особено непримирим бил той към Росини. Вебер постоянно разказвал на всички:
– Росини е напълно бездарен музикант. Неговата музика просто се налага като мода, но след пет години ще бъде забравена…..
В друго свое изказване Вебер казал:
– За този самонадеян Росини дори не заслужава да се говори!
Росини веднага се отзовал на тази нападка:
– Предайте му, че това напълно ме устройва!

Един млад композитор поканил Росини на премиерата на новата си опера.
Според италианския обичай Росини седял в ложата с цилиндър.
Когато започнала операта, Росини преди всяка ария си свалял цилиндъра и грациозно го размахвал.
– Какво правите, маестро? – попитал го седящият зад него автор на операта.
– Приветствам своите познати, които срещам във вашата музика, – любезно отговорил Росини.

Славата на Росини била толкова голяма, че съгражданите му решили да му поставят паметник приживе.
Магистратът на италианския град Пезаро изпратил делегация, която трябвало да уведоми композитора за решението на съвета, а именно, че на централният площад ще се издигне негова бронзова статуя.
Росини попитал:
– Колко ще струва тази статуя?
– Двадесет хиляди паунда – казали делегатите.
– Господа, по-добре дайте парите на мен. Уверявам ви, че за същата сума ще стоя на пиедестала на паметника по собствено желание.