Защо са се заслепили людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…
Управниците преди прекалено често са си „мръдвали пръста“ за лични облаги или за облаги на своите близки. Е, не че са се отказали днес….
За всички властта е извор на охолство и изгоди.
Не са ли се лъгали?
Напротив, лъгали са се. Пирували са и са се веселили, трупали са богатства и са облагодетелствували своите люде, а цената е била слабостта и разрухата на държавата.
Властта не е радост, веселба и „мръдване на пръстта“. Другото име на властта е дълг! Дългът да откриеш най-доброто за твоето отечество и да го изпълниш… каквито и жертви да изисква това.
Когато един държавник следва своя дълг, той няма право да мисли за радостта или огорчението на своите близки.
Властта е дълг и бреме. Държавникът, истинският държавник, не принадлежи на себе си. В името на дълга той трябва да се отрече от личните си чувства, от предпочитанията си, да се откаже от всичко…… и да следва своя път, дори ако той преминава през Голгота…
Един истински държавник не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността.

На всички езици „история“ е от женски род. Защо? Защото историята е чисто по женски несправедлива и капризна в симпатиите и антипатиите си. Нейните заключения са едностранчиви и почти никога обективни. Примерите са безбройни.
Октавиан Август бил със слаб характер, но създал императорското си величие под чехъла на жена си Ливия. Историята го превърна в титан и го постави в календара;
Нерон бил гениален администратор, но историята свърза името му само с опожаряването на Рим и гоненията на християните.  Марк Аврелий бил войнствен и агресивен владетел, но в почивките между походите си написал своите „Размишления към самия мене“ и историята му запази име на смирен философ.
„Идеологиите са творение на маниаци, храна на безделници, параван за некадърници и люпилня за фанатици“. Джордано Бурно не се отрече от схващанията си, а Галилей се отрече. И двамата са безсмъртни. Какво излиза от това?
Че безсмъртието няма нищо общо с доблестта и смелостта. Достатъчно е да се каже една истина. Аз не искам безсмъртие и затова не се интересувам от такива полици без покритие като доблест и смелост. Но ако непременно търсех безсмъртие, аз щях да се стремя към него по пътя към истината, а не чрез безразсъдство.
Брут, Херострат и Иванко имат безсмъртие, но златото на ореолите им твърде напомня обикновен пиринч. Как се е получило това? Нали и тримата са притежавали премного доблест и смелост?
Причината е, че са се разминали с истината.

Тригодишният котарак от Калифорния на име Трабл е признат за най-високият от своя род на планетата.
Възможно е тези размери да са свързани с това, че един от родителите на животното е наполовина африканска дива котка сервал. Но даже и за такива грациозни животни Трабл е твърде голям.
Забележете, «trouble» в превод на английски означава „проблем, неприятности“, но въпреки това стопанката на котарака  Деби Мараспина казва, че той е послушен и гальовен като малко коте.