С появата на християнството се появила необходимостта да се определи предхристиянския култ, за да му се противопостави основата на новата вяра.
В латинският език за обозначаване на езичник се използвала думата «paganus». На английски нейният еквивалент е «heathen».
Но всичко това са само термини, отразяващи определен възглед на християнин за нехристиянин. Например, «paganus» на езика на римляните първоначало е означавало „селянин“, „граданско лице“, „филистимец“.
Такова значение срещаме и у латинските автори Цицерон (106-43г. пр. Хр.) Светоний Транквил (75-160г. пр. Хр.), Тацит (около 55-120г. пр. Хр) и други.
Само в полемическите текстове на поборниците за християнството, а също и в законите на Юстиниян(530 г. пр. Хр) под думата «paganus», авторите имат в предвид „езичник“, в обичайния смисъл на думата.
От всичко това можем да заключим, че «paganismus» („езичество“), произхожда от по-късното значение, възникнало след раждането на Христос.
Така например този термин се среща у Аврелий Августин (II век пр. Хр.). Но при един от най-големите римските поети Вергилий (I в. пр. н. е.), автор на поемата Енеида, не намираме подобно понятие.