Сътрудниците на организацията по охраната на дивата природа в Уганда са хванали крокодил човекоядец, тежащ около хиляда килограма. На животното се приписват четири убийства на рибари.
Роднина на една от жертвите казва, че би могла да го идентифицират само по парчета от дрехите на поредната жертва, плаващи във водата. На гигантският крокодил се приписват редица нападения на рибари в районите  Вайракей, Руабитуки, Масиси, Джинджи и Маюджи.
Ловът на влечугото продължил четири дни.
На брега на езерото Виктория са поставили уловка с месо, нанизан на метална кука. След като животното се хванало на „въдицата“, го звързали и завлекли в камион. Сега крокодила ще бъде предаден в националния парк в Мерчисон Фолс.
Експертите смятат, че гиганта е на минимум 80 години. Той тежи 47 килограма по-малко от най-тежкия крокодил, живел в плен Лолонг.
Последният е умрял през февруари миналата година.

В Япония съществува, така наречения, Остров на котките. Там живеят стотина човека и няколко хиляди бездомни и диви котки.
Жителите на остров Tashirojima вярват, че храненето на котките ще им донесе късмет. За това тези животни живеят там свободно и безгрижно.
В началото на 19 век островът е бил популярен сред рибарите, които завъдили на него котки.
В днешно време населението намаляло до стотина човека, но популацията на тези животни растяла с огромна скорост.
Жителите на острова хранят котките с риба и се отнасят към тях със симпатия.
Изглежда идеята да се държат такива животни в домовете не била много привлекателна за местните. На практика всички котки там са диви.

Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

На този остров в Чесапикския залив, Северна Америка, някога са живели хора, но сега е абсолютно пуст.
Първите жители са се заселили на него през 1600 г. До средата на XIX-ти век островът е бил гъсто населен със селяни и рибари.
В началото на ХХ век там са се наброявали около 70 къщи. 360-те жители са имали собствено училище, църква, даже и бейзболен отбор.
Скоро силен вятър започнал да разрушава сградите и островитяните били принудени да се преселят в „голямата земя“.
През 1918 г. последното семейство е напуснало острова, а през 2010 г. рухнало и последното здание, построено на този остров още през 1888 г.

Тупорилеви акули отнесли улова на американски рибари.

Група рибари ловували в пролива Бока Гранде по крайбрежието на Флорида. На въдицата на риболовците попаднала 80-килограмова риба тарпон.

Това не бил най-големият екзмпляр на който се натъквали. Най-големият бил дълъг 2 метра и тежал около 160 килограма.

Морските хищници се появили, когато рибарите се опитали да качат тарпона  в лодката. Нападащите акули разкъсали грамадната риба и това станало само за няколко секунди.

Една от тях 130 килограмова особа, която преди е успяла да отърве кожата, настървено е късала жертвата.

Рибарите, за всеки случай, решили да прережат връвта държаща тарпона и да не я качват в лодката.