Един човек няколко седмици правеше дървена ограда за градината си. Петгодишният му син му помагаше през цялото време и двамата успяха да свършат добра работа.

Докато гледах как сина подражава на баща си се запитах:

– Действията ми, решенията ми, … отразяват ли волята на моя Небесен Баща? Дали хората, които ме познават виждат Него в живота ми? Живея ли според Евангелието? Вярна ли съм , търпелива ли съм, обичам ли другите всеки ден, а не само, когато обстоятелствата са благоприятни?

Ако съм истинска християнка, ще се стремя да приличам на Христос. Това е предизвикателство и същевременно голяма отговорност.

За Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анджелис, Макдоналдс стартирала маркетингова кампания.

За всеки спечелен от американските атлети бронзов медал посетителите на Макдоналдс щели да получат безплатна чаша кока-кола, за сребро – порция пържени картофки, а за златото – Биг Мак.

Тази акция едва не довела компанията до финансова катастрофа. Причина за това било решението на съветското правителство, да не изпрати делегация на тази Олимпиадата.

Така американските спортисти спечелили повече медали, отколкото било запланирано.

В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее една малка етническа група от Тарон. Тези хора по-често се наричат ​​азиатски пигмеи. Средната височина за възрастни е около 130 см.

Поради честите родствен бракове почти всички деца са родени с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили всички бракове вътре в племето.

Като се има предвид, недостъпността на областта Тарон, цената на това решение всъщност означава доброволно съгласие за изчезване.

До днес са оцелели по-малко от 10 чистокръвни представители на Тарон.

Всяка година в утринта на Христовото възкресение семейство Димови сядаха около трапезата, за да празнуват и хапнат от специалния хляб, който приготвяше домакинята на дома

Веднъж, когато почти всички бяха на масата, се чуха викове от кухнята.

– Не, само това не….Какво ще правя сега. Боже, помогни ми….

Децата изтичаха на там и видяха майка им, която току що вадеше хляба от фурната и се вайкаше.

– Хлябът е прегорял, – на лицето ѝ бе изписано разочарование.

Тя стоя така известно време, но бързо намери решение. Тъй като изгорялото бе само на повърхността, тя го махна и останалото можеше да се яде.

Докато всички се наслаждаваха на вкусния хляб Пламен извика възторжено:

– Това е най-вкусният хляб, който мама е приготвяла до сега.

– Всичко съдейства за добро, на тия които любят Бога, – добави бащата му.

– Нямаше да мога да опитам този вкусен хляб, – дяволито се засмя Румяна, – ако мама го беше изхвърлила всичкия.

– Понякога забравяме, че Бог обръща най-лошото в добро, – засмя се бащата, – горчивината в сладост, неприятностите в благословение. Нашият Бог  е всесилен. За това можем да му се доверим в трудни ситуации.

Тя бе малка църква. Намираше е на хълма близо до града.

От известно време вярващите в тази църква се бореха с един сериозен въпрос:

– Как Бог иска да се грижим за бедните и отхвърлените хора, които срещаме през седмицата и особено в неделя, когато в църквата има богослужение?

Причина за това бе Мильо, бездомен алкохолик, който идваше на църква всяка неделя. Когато го виждаха, тъй като постоянно миришеше на алкохол, хората се отдръпваха инстинктивно от него.

Една неделя Едуард не се стърпя и попита:

– Какво да правим с него? Нали и той е Божие дете, което е дошло в Божия дом?

– С Христова любов да го приемем или да се притесняваме, че присъствието му ще отблъсне някои хора от службите? – смутено продължи с въпросите Любо.

– Тези въпроси са важни и за мен, – обади се Камен. – Ето аз служа в църквата и смятам, че съм отговорен да вземам правилните решение.

– Но кое е правилното? – Наско крачеше напред назад неспокойно.

Тогава се обади пастирът на църквата:

– Какво би направил Христос в ситуация като тази? Убеден съм, че Той би посрещнал с милост и много любов този човек в църквата. Та нали и аз съм грешник приет от него, както е Мильо?

Всички останали го погледнаха с радост в очите.

– Да, да, наистина така трябва да постъпва всеки от нас, – изрази мислите на останалите на глас Любо.

– Всеки ден се моля Святият Дух, – въздъхна пастирът, – да ни бъде водач и да ни открива как правилно да постъпваме с всички около нас.

– Нека Бог да ни помогне да бъдем милостиви към Неговите деца, – каза Мария. – Нуждаем се от Неговата помощ, за да се грижим за тези, които ние трудно да обичаме.

– Кого Исус би върнал от църквата? – засмя се Стефан.

И всички бяха съгласни, че много хора могат да им бъдат неприятни, но Исус обича всеки един човек, независимо от положението му в обществото и те трябва да следват примерът Му.