През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.