За да се разбере защо някои социолози говорят за възраждането на матриархат, е необходимо да се проследи динамиката на растежа, при който се наблюдава  все повече внедряване на жени в обществения живот.
До 20-ти век самотната майка е обречена на стагнация. Ако тя няма наследство от родителите или убития в битка съпруг, бедността и липсата на защита принуждава жената да падне на „дъното“. Естествено това е плашело жените и те са стремели да направят всичко възможно, за да не попаднат в такова положение.
Под влиянието на социалистическите партии и феминистки съюзи, самотни майки са получили социална сигурност. Постепено увеличаване на привилегиите на тази категория жени, довели до това, че  разделяща репродуктивните права, е в по-неблагоприятно положение, отколкото самотната майка. В САЩ и Западна Европа самотните майки са толкова облагодетелствани, че жените са загубили икономическия стимул за сключване на брак.
Искам да ви обърна внимание, че един от опорните  камъни за зараждащия се матриархат е: Жените губят икономически стимул за сключване на брак.
В САЩ и някои европейски страни при развод мъжът плаща такава висока финансова компенсация, че хиляди жени са се превърнали в ловци за портмонета. Тяхната цел е да се ожени за мъж на всяка цена. След това следва бременност и шантаж. Безумното майчинство на жените предизвиква скандали допълнителна провокации и обвинения в нападение или психологически натиск.
Правата и свободите на една жена са много в едно по-цивилизовано общество. Жени използващи всяка възможност да се възползват от това, с лопата да ги ринеш. Без угризение на съвестта се лепят по мъжете и правят кариера чрез секс и шантаж.  С добър външен вид и капчица хитрост жената може, без никакви усилия, да си осигури удобно съществуване. Мъже попаднали в такава мрежа, при опит да се измъкнат, се наказват с парична глоба.
Хубаво е, че това не се е разраснало до крайност в България. От нас зависи тенденциите за разрушаване на семейството, мъжкото безхаберие и всякаква такава низост да победи.

Дълго време учените смятаха, че усилената работа на мозъка може да бъде нарушена поради растежа на нови клетки.
През 1998 г. шведски учени са изяснили, че клетките на мозъка могат да се възстановяват. Центровете за обучение и папет в мозъка, могат да създадат нови клетки.
Освен това американски учени са открили процес, позволяващ да се създават копия на ембрионални стволови клетки, които могат да се трансформират в клетки на мозъка.

Независимо от създадените схеми за социален паразитизъм, на мравките робовладелци често се налага да имат работа с мравките роби, които престават да се грижат за господстващото потомство и убиват ларвите на господарите.
Привикнали сме да мислим за мравките, като неуморими труженици, работещи за доброто на колонията си. Въпреки това, необичайното развитие на способностите за самоорганизация, довели до това, че много видове мравки преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските  Protomognathus americanus нападали гнездата на Temnothorax longispinosus.
Възрастните потомци убивали, а потомците взимали със себе си, като роби. В чуждото гнездо поробените мравки се грижели за яйцата и личинките. Те ги чистели и хранели. Този начин на живот води до катастрофи.
Преди няколко години, изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените видове атакували яйцата и ларвите, за които те трябвало да се грижат.  „Въстаналите роби“ не са изолиран случай в лабораторията, а често срещана ситуация.
Учените са установили, какъв процент от поколението мравки оцеляват. Броят на оцелелите ларви варира от 27% до 58% и горната цифра е още по-висока, когато ларвите се възпитават без робите и достига 85%. Робите мравки разбирали, че се грижат за чужди ларви от издадените непознати феромони на обектите и спирали да се грижат за тях и ги унищожавали.
Мравките роби не постигат никакво облекчение на живота си при бунт, но в замяна на това намаляват растежа на чуждата колония. Това означава, че хищническите набези ще бъдат по-малко. Мравките роби ще помогнат и на други колонии, които трябва да се справят с нашественика.
Ако робите не се бунтуват охотно, това означава, че няма наблизо техни близки и те не намират особен смисъл да се стараят.

Всички ни бива да си затваряме очите за някои неща. За тях сме почти слепи и глухи.

Например, гледате  някое дърво и виждате… просто дърво, вдървен бурен. Не виждате историята му, не усещате как помпа соковете си, не чувате всяко насекомо в кората му, не долавяте химията в листата му, не различавате стотиците оттенъци зелено, не забелязвате бавното движение следващо слънцето, нито постепенния растеж…

Колко умно от страна на хората, че са се научили да си затварят умовете. Има ли във вселената нещо по-изумително от това?

Учените са изградили за първия пълен компютърен модел на растежа на снежинките.
С изучаването на формите се е занимавал още Кеплер. В своя труд Strena Seu dе Nive Sexangula, написан през 1611, той открил, че снежинките притежават симетрия от шести порядък, т.е. преобразяват се при завъртане на 60 градуса и кратни на него ъгли.
През 1954 г. японецът Ukitiro Nakaya експериментално е открил зависимостта на формата на снега от температурата и пренасищането на въздуха с водни пари. Оказало се, че снежинките могат да бъдат разнообразни и могат да имат и  неправилна форма.
До неотдавна учените не можели  да създадат модел, който би позволил да се получат множество „неправилни“ снежинки.  В рамките на новата работа, изследователите са направили точно това. Според авторите новия метод е ефективен благодарение на разработените от тях вариации от изчислителни методи.
При моделирането са успели да получат снежинки с формата на кухи колони, призми, силно разклонени и съвършено плоски. Всички тези форми са наблюдавани в природата. Освен това, изследователите отбелязват, че са намерили емпирична линейна зависимост между нивото на пренаситеността и скорост на растежа,  да се проучи динамиката на тази практика е трудно. Изследователите твърдят, че теоретиците подценяват въздействието на ефектите, свързани с повърхностната енергията на кристалите.