Живял някога един слон. Имал си той и таланти и недостатъци. Някои неща умеел други не. Понякога изглеждал много красив, друг път изобщо. Имало е дни, в които е бил много активен, а през останалите лентяйствал. Виждали го весел и тогава бил много приятен, но имало моменти, когато бил тъжен и противен.  Понякога изглеждал умен, а друг път удивлявал с тъпотата си. Не винаги правел правилните и добри неща, случвало му се да направи и не много добри неща. Понякога при слон се получавало всичко добре, а понякога не.
Имало такива, които обичали слона, но имало и други, които не го забелязвали. Животът му съвсем не вървял зле.
Но веднъж му дошла мисъл, да направи всичко възможно, та всички да го обикнат.
И слона започна да се старае…..
Прочел много „умни“ книги и разбрал, че всички обичат розово. Отишъл и се боядисал в розово.
След това слонът узнал от  Google, че повечето харесвали гладко и той си отстранил всички „излишни“ косъмчета. И станал гладък и приятен.
Но на него му се искало всички да го обичат.
От един мъдрец разбрал, че всички обичат кръгли неща. Това била съвсем не лека задача. Много дни и нощи слона се учел да бъде кръгъл. Той се стараел много, но нищо не се получавало, но желанието да го обичат било много по-силно.
И в един прекрасен ден слона станал кръгъл ……, розов и гладък.
Но странно, защо на никой не му харесало кръглото, гладко и розово „нещо“? Оказало се, че такъв слон, хората още по-малко харесват и обичат.
Тези, които обичали слона, тъжно въздишали, тупали го по рамото и чакали, кога той ще престане да се държи странно, ще се отърве от глупавите си идеи и отново ще стане слон.
Тези, които преди не забелязвали слон и сега не му обръщали внимание.
Това е една приказка за тези, които искат всички да ги обичат.

По такъв начин неравнодушните мюсюлмани подкрепили съвмесното изявление на мюфтията на Татарстан и осъдили този акт на агресия.
Духовните водачи на мюсюлманите и православните християни изразили решимостта си да продължат “ рамо до рамо“, за да пазят мира и спокойствието на мултинационална земя на Татарстан.
На територията на Тарстан през 2013 г. са изгорели църквите в Чистопол и в село Ленино.
Пожари имало в село Албай и село в Рибно.
Съощава се, че са задържани двама, заподозрени в запалването на храмовете.

Една жена дошла при свещеника в църквата.
– Отче благослови за развод, – помолила го тя.
– Какво се е случило, – попитал загрижено свещеникът.
– Мъжът ми е такъв…., – объркано започнала жената, – на кратко, той е лош!
– А защо си тръгнала след него? – засмял се свещеникът.
– Глупава бях, – заоправдавала се жената.
Свещеникът сложил ръка на рамото й и казал:
– Ето виждаш ли, той тебе глупавата те е обикнал и взел за жена, а ти….. развод.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“

Японски учени започнали да изследват възможността на клетки да придобиват различни специалности. С помощта на такива клетки изследователите планират напълно да спрат поврежданията в централната част на ретината при възрастни пациенти.

Вече са започнали първите стъпки на експериментално лечение на шест доброволци над 50-годишна възраст. При проучването от пациентите ще бъдат взети микроскопични парчета кожа от рамото. Клетките на тази проба ще бъде програмирани с помощта на специални протеини в индуцирани плурипотентни клетки и най-накрая – в клетките на ретината. Тънък слой от тези клетки ще се имплантира под увредената зона на ретината.

Ако трансплантацията е успешна, тези клетки ще бъдат в състояние успешно да възстановят пигмента на епитела, което ще помогне на пациента да възвърне зрението си.

Отглеждане на тези клетки ще отнеме най-малко 10 месеца, а работата с всеки пациент около 8 месеца.

След завършване на експеримента, всеки доброволец ще бъде наблюдаван от специалисти още 3 години.