Рехабилитационен институт в Чикаго е създал „умна“ протеза за ръка, която се контролира от мисълта. Първият доброволец изпробвал новият прибор е 58-годишният Джес Съливан монтьор на електроника, който преди четири години докоснал оголени жици под високо напрежение и загубил  двете си ръце.
Ръцете на Съливан били ампутирани до рамото, за това уцелелите нервни окончания били съединени с мускулите на гръдния кош. Така успели да създадат сензори, свързани с ръката-манипулатор. Сега е достатъчно пациентът да си помисли за дадено действие и ръката го извършва.
Джес може да държи в „ръката си“ по-големи предмети, без да ги счупи. При следващите модели при протезата ще се прилага и „обратна връзка“. Приборът ще си взаимодейства с нерви, отговарящи за чувството на допир.
В бъдеще такива устройства ще помагат на хора с парализирани или ампутирани крайници.

Капитанът, тъмнокос, с къси мустачки и едва набола брадичка, четеше някаква книга, забил глава в нея. Едно малко момиченце поиска да отиде при своята майка, отскубна се от сестричката си и се втурна като патенце през линията.
Капитанът като чу влака да идва, изведнъж погледна и видя детенцето. Втурна се към релсите и го вдигна. Но кракът му се подхлъзна и влакът го прегази на минутата.
Веднага съобщиха на дъщерите му.
– А на детето нищо му няма, – пристъпваше от крак на крак един от свидетелите, като притеснено поглаждаше косата си, –  само си ударило рамото, когато той го подхвърлил към майка му. Горкият капитан, щеше да се радва, че го е спасил, нали, госпожице? Бог да го прости!

Португалски неврохирурзи от Медицинския университет на Сан Луис Португалия са успели да създадат устройство, което ще даде възможност на слепите да виждат.
От аналогичните разработки до сега, това се отличава с това, че серията сигнали попадат направо във мозъка, т.е. без използване на оптичен нерв.
На човек са имплантирани в мозъка електроди, сигнала от тях постъпва в компютър, който е монтиран на рамото му. Видеоизображението за обработка компютъра получава от видеокамерите в очите.
Разбира се, това не е „картина“, която се виждат хората с увредено зрение. Както се казва,  пациентите вече са били подложени на операция за имплантиране на „електронното око“, изображението изглежда по-скоро като светкавица на мястото, където трябва да се видят предметите. Но това е по-добре от нищо, в края на крайщата, на слепите се дава възможност да се ориентират в пространството.
До сега такава операция е направена на 16 пациента една, от който дори не е имала очи. Операцията струва 120 хиляди долара. Може би някой ден този сложен процес ще стане достъпен и за по-бедните слепи хора.
Единственото ограничение на новия метод е, че не може да се приложи на тези, които са слепи по рождение.

Всеки знае как работи пясъчния часовник. А за пясъчен двигател чували ли сте?
Негов конструктор е К. Бобошко.
За да разберете как работи погледнете на схемата. Вероятно забелязвате, че тънка струя пясък тече надолу и запълва лявата страна на малка турбинка.
Разбира се лявата страна постепенно става по-тежка и по този начин се получава въртящ се момент.
Турбинката започва да се върти. Честотата на въртене зависи от скоростта на запълване на отсека и натоварването на изходящия вал. Не е трудно да се изчисли въртящия се момент. Той ще бъде равен на произведението от масата на пясъка запълваща отсека на турбинката по рамото.
Знаейки тези данни може да се определи и електрическата енергия. Разбира се тя е малка, само няколко вата, но може да задвижи механична играчка или някакъв модел.
За да тече пясъкът постоянно, автора на конструкцията предлага преместване на външния пръстен относително навътре. Ако го завъртите на 45 градуса срещу часовниковата стрелка, вие отново ще пуснете двигателя.