Няма съмнение, че Интернет е изменил света. Някои смятат, че глобалната мрежа е повлияла положително, а други, че е създала маса проблеми на човечеството. Истината е някъде по средата.

Ето ви факти, които потвърждават, че с появата на Интернет света е станал по-друг.

Днес хората са винаги на „линия“, където и да се намират баня, метро, ….

Хората започнаха да се занимават с самодиагностика, търсейки признаци за състоянието си в мрежата. Повишената информираност на заболяването, води дона значително увеличаване на хипохондрия.

Телефони, книги, дискети, CD-ROM … вече не се използват. Дори и индустрията на часовниците трябваше да се адаптира към Интернет.

В Китай има специални лагери за интернет зависими. По-голямата част от потребителите на интернет в Китай влизат онлайн от мобилни си телефони, а не от домашните си компютри. Много изследователи смятат Интернет пристрастяването за психично разстройство. Според последните данни, 6% от населението на света има това заболяване.

В съвременните дни, уеб камери са навсякъде. Освен това, почти никой не знае, че първата дистанционна камера всъщност е създадена, за да бди над кафенето на Университета Кеймбридж.

Днес по-голямата част от хората са „многозадачни“. Достатъчно е да погледнете броя на разделите открити в браузъра. При това изпълнението и ефективността на труда са намалели.

Магазини, банки, търговци на дребно … Всички те са принудени поне частично да внесат бизнеса си в интернет или  да бъдат закрити.

Въпреки това, все още само 37,9% от хората в света имат достъп до интернет, най-малко веднъж годишно. Хората с редовен достъп до Интернет са много по-малко в света.

Силният стрес оказва различно въздействие при момчетата и момичетата. При по-слабия пол мозъкът старее бързо. В това са убедени изследователите на Стенфорския университет.

Част от мозъка, свързан с емоциите и емпатията при момичетата има по-малки размери, когато те са подложени на силен стрес.

При травмирани момчета този участък е много по-голям.

Момичетата често са подложени на пост-травматично стресово разстройство.

Учените са достигнали до извода, че тази част от мозъка при момичетата старее по-бързо, заради преживяна стресова ситуация. Освен с обработката на емоциите, същият участък от мозъка играе важна роля при изпращането на сигнали към другите части на тялото.

Николета бе напълно здрава жена. Но изведнъж започна да се държи някак странно и веднага я отведоха в болницата.

Лекарят, който я прегледа бе категоричен:

– Тя има психическо разтройство.

Николета можеше няколко минути да ридае в истерика, а след това да се разсмее. Движеше се някак странно, с опънати ръце напред. Временно тя бе абсолютно нормален човек, а след секунда получаваше халюцинации и можеше да заяви, че баща ѝ я е отвлякъл.

Николета започна да страни от медицинските сестри, когато се опитваха да я успокоят. Тя имаше истински припадъци. Смяташе, че болничния персонал крои нещо лошо против нея.

– Мозъкът ѝ е в огън, – каза лекуващият я лекар. – Но каква е причината за такова поведение? Това е рядък случай. Та тя съвсем неочаквано започва да се държи съвсем нормално.

Неврологът сериозно се замисли:

– Вероятно невротичното ѝ разтройство има биологична причина. Я да видим дали това е така. Николета я ми нарисувай един часовник.

И тя нарисува такъв, но при него цифрите бяха само от едната страна.

– Явно при нея е поразено само едното полукълбо на мозъка, – каза неврологът. –  Болестта ѝ не е психическа,  а има неврологичен източник.

И това я спаси. Направиха ѝ биопсия.

– Николета има автоимунно заболяване, – въздъхна с облекчение невролога, – Тя има рецепторен енцефалит. Поради развитието на това заболяване, нейните собствени антитела са атакували мозъка ѝ, предизвиквайки в него подуване и повреди.

– Това заболяване е доста коварно, – каза лекуващият я лекар. – С такива симптоми бях готов да я лекувам за психическо разтройство, въпреки, че то има органичен произход. А като си помисля само … заболяването може да предизвика тежки увреждания на мозъка, дори и смърт.

– Е, – каза облекчено неврологът, – това се лекува, само навреме трябва да се открие проблемът.

Лекарите бързо подбраха необходимите медикаменти и Николета напълно оздравя.

През 1926 г. след като съпругът на Агата Кристи признал изневярата си и поискал развод, писателката изчезнала.

Скоро след това бил намерен автомобилът ѝ с връхна нейна дреха.

След 10 дена открили Агата в малък спа хотел, където била регистрирана под името на любовницата на съпруга ѝ.

Причината за поведението ѝ не била изяснена. Някои смятали, че това е психично разстройство като травматична амнезия. Други твърдят, че това е разумно отмъщение на Агата спрямо мъжа ѝ, който полицаите трябвало да заподозрян в убийство.

Сред хилядите доброволци, които участвали в търсенето на писателката бил и сър Артър Конан Дойл. Той не използвал методите на Шерлок Холмс, а посетил медиум, на който дал ръкавица на Агата Кристи.

В училище смятаха Жана за безнадежден случай. Веднъж родителите ѝ получиха бележка от учителката ѝ, в която се казваше:

„Жана има проблем с ученето. Тя не може да се концентрира в нищо. Вечно се движи и неспокойно се върти. Пречи на останалите. Не успява да си напише домашните. Не смогва да се справи със задачите и упражненията в клас“.

Учителката ѝ не осъзнаваше, че Жана имаше разтройство свързано с дефицит на вниманието.

Но кой ли можеше да разбере малкото момиче?

Тя не беше като другите и при нея трудно се прилагаха същите методи на обучение, чрез които се обучаваха останалите деца.

Майка ѝ въздъхна и я заведе на лекар. Той накара момичето да седне на един стол, който бе в другия край на стаята. Жана подложи ръцете си под краката и седя така двадесет минути, докато лекарят разговаряше с майка ѝ, за проблемите ѝ в училище.

Най-накрая лекарят седна до Жана и каза:

– Сега бих искал да поговоря с майка ти насаме. Почакай ни тук в кабинета, ние след малко ще се върнем.

Преди лекарят да излезе с майка ѝ включи радиото, което стоеше на масата.

След като двамата възрастни се оттеглиха, лекарят помоли майката на Жана:

– Много тихо и внимателно погледнете, какво прави дъщеря ви.

Жана бе скочила на крака и се движеше в такт с музиката.

Тогава лекарят се обърна към майката и каза:

– Жана не е болна. Тя е танцьорка. Заведете я в училище за танци.

Майката прие съвета на лекаря и Жана започна да се занимава с танци.

По-късно  малката палавница, която не можеше да седи на едно място в училище, беше поканена в балетното училище. Тя стана солистка, а след това основа свое собствено танцово училище.

Жана се запозна с един известен композитор, който пишеше предимно мюзикъли. Заедно с него направи една хореографска постановка, която стана доста известна сред почитателите на този жанр.

Така Жана донасяше много радост на милиони хора.

За съжаление, много деца като нея остават неразбрани и просто ги тъпчат с лекарства, за да ги направят като другите.