Резултатите от изследванията показват, че за разлика от обикновените лампи, енергоспестяващите са източник на електромагнитно радиочестотно излъчване. Границите за допустимите норми се нарушават в радиус около 15 см от цокала на лампата.
Това означава, че ако такава крушка е поставена на тавана, ние не попадаме в зоната на по-високото й електромагнитно излъчване. Но край нощни лампи, покрити осветителни прибори, човек прекарва повече време, а това е риск за здравето му.
Електромагнитното поле от такъв мащаб може да не доведе до конкретно заболяване, но може да бъдат катализатор на заболявания, особено на централните нервната и имунната системи, евентуално и сърдечно-съдови нарушения. Организмът винаги реагира на такова въздействие, като към допълнителен , неблагоприятен фактор от външната среда, което го кара  да изразходва жизнени ресурси в повече. Това отслабва организмът на човек и може да доведе до изостряне на хронични заболявания, до намаляване на съпротивителните сили на организма към вируси.
При включване тези лампи внасят високочестотни смущения в електрическата мрежа. А това още повече води до „замърсяване“ от гледна точка на електромагнитната екология. Огромно количество от включени енергоспестяващи лампи може да доведе до заплаха за електротехническата безопасност, тъй като те не са проектирани  за такова натоварване на мрежата.
И накрая още една опасност. Тези лампи съдържат живак. Единична лампа не е достатъчно голяма, за да отровят някой. Те не трябва да се изхвърлят в кошчето с другия боклук. Нужно е да се събират в специални пунктове. А къде са те?
Защо Европейския съюз преди години забраняваше използването на живачни термометри, като евентуална заплаха за здравето, а сега мълчи за енергоспестяващите крушки?
Отговорът е много прост. В Европа се планира да се премине масово на много по-безопасни светодиодни енергоснабдяващи лампи, а не компактните луминисцентни, които професионалистите смятат за междинен вариант,
А до тогава? Освен това, сега използващите се енергоспестяваши крушки съвсем не са евтини, а за качеството да не говорим, въпреки обещанието на опаковката.

При посещение в Париж у туристи, предимно японски, се наблюдава Парижски синдром. Психично заболяване, което се характеризира с поява на световъртеж, халюцинации, деперсонализация и други.
Причина за синдрома е несъответствие между идеалния образ за Париж и неговите жители, представени в японските списания и реалността.
Ефектът се усилва и от културната бариера, която се състои главно в голямата разлика от начините на поведение и комуникация при японците и французите.

Един човек живеещ на края на пустинята, посадил в градината си розов храст, който изобщо не цъфтял. Дълго чакал стопанина, но храста така и не цъфнал. И тогава човекът попитал розовия храст:
– Защо не цъфтиш?
– Защо да цъфтя?- удивено попитал храста. – А и защо трябва да цъфтя? Погледни наоколо никой не цъфти, Те са като мен камилски тръни и не цъфтят.
– Но ти не си трън.
– Как да не съм? Аз съм такъв, каквито са и те. Върху мен също има тръни, – отговорил храста.
– Не, ти си розов храст и трябва да цъфтиш, – не се отказвал градинаря.
По много начини човекът се опитвал  да убеди храста, че трябва да цъфти. Показвал му в енциклопедията рози и камилски тръни, доказвал му , че между тях съществува разлика, но нищо не помогнало.
Градинарят нямал повече сили и търпение да убеди храста, за това решил да си купи друг розов храст. Така в градината се появил още един розов храст.
– А, ето още един камилски трън като мен, – казал си първият розов храст. – Сега ще има с кого да си говоря, защото другите камилски тръни са далече и с тях не мога да общувам.
Двата храста бързо се сприятелили. Те си говорили много. Новодошлия разбрал, че приятелят му по някакъв много странен начин е възприел себе си за камилски трън, но въпреки абсурдното му твърдение не спорил с него.
Скоро пролетта дошла, а след нея и лятото. Новият храст цъфнал. Храстът, който се считал за камилски трън се удивил. Той не очаквал такова нещо. Но цветовете на приятелят му били толкова красиви, че стария храст ахнал и на неговите издънки се появили сълзи. При вида на тази красота сърцето му се изпълнило с радост.  Опиянен от нея той разцъфтял.

Колибрите запомнят „най-вкусните“ цветя по тяхното разположение, а не по външния им вид.
Цветът играе важна роля при храненето на различни животни, от пчелите и пеперудите до кучетата. Цветното зрение помага да се разбере, дали това е годно или не за ядене. Например, дали е вкусен нектара на този цвят и т.н.
Логично е да се смята, че и птиците реагират по същия начин. Но изследователи от Университета в Сейнт Андрюс са открили, че в това отношение колибрите правят изключение. Когато избират цвете, за да се нахранят с нектара му, те не обръщат никакво внимание на цвета му.
Дълго време за колибрите се е водил спор: едни смятат, че птиците предпочитат червения цвят повече от другите, а други са смятали, че това е просто съвпадение. А в действителност важна роля играе разположението на цветчето.
Британските орнитолози успели да разрешат спора чрез провеждане на такъв експеримент. Учените направили за колибрите четири типа изкуствени цветя. Едни съдържали 30% разтвор на захар, други – 20%, а трети допълняли с нектар 10 минути, след визитата на колибрито, на четвърти – след 20 минути.
Повечето от птиците за 30 часа са направили средно по 189 посещения, за да разберат разликата между „бързо въстановяващи се“ цветя и „бавно въстановяващи се“. Едно особено умно колибри, направило 50 посещения на цветята, за да открие разликата.
Но най-важното е, че цветът не играе, никаква роля при запомняне на най-вкусните и бързо запълващи се с нектар цветове. Причината не е отсъствие на  цветово зрение. Колибрите притежават такова и то е по-добро, отколкото при човека.
При прелитането около цветовете този вид птици се ориентират по тяхното разположение. Ако зоолозите премествали цветовете на 20-50 см, птиците преставали да ги забелязват. Ако не намерят даденото цвете на обичайното място, те не го търсят, а отлитат към друго. Това, че цветето е преместено съвсем малко в страни, това съвсем не ги вълнувало.
Цветята, от които колибрите могат да съберат по-голямо количество нектар с по-добро качество, обикновенно имат един и същ цвят, но цвета в случая играе второстепенна роля, само за откриването му.