Американски учени са установили, че хората са склонни да избират своите приятели от тези, които са с подобни на тях ДНК.
Те са изследвали единични нуклеотидни полиморфизми (това е разликата между сравними части в ДНК на единичен нуклеотид между различни индивиди от един и същи вид) в геномите на хора и установили, че ДНК-то на двама души, живеещи като двойката са много близки.
Анализирани са над  1,7 милиона единични нуклеотидни полиморфизми, срещащи се в генома на хората.
Но, както отбелязват учените, корелациите, дължащи се аналогично ниво на образование при съпрузите, са по-високи от тези, намерени при генетична прилика.
Изследвания са направени върху 825 бели неиспанско говорящи американски двойки, в които съпрузите са родени в периода 1930-1950 и до момента са се пенсионирали, и все още имат стабилна връзка.
Получените резултати ще бъдат използвани от учените за изграждане на статистически модели на човешки популации, в които, като правило, образуването на съюзи между хора не се подчинява на строги закони и нямат случаен характер.
В бъдеще изследователите планират да изучат генетичния фон на междурасовите и еднополовите бракове, както и да разберат как сходството в ДНК влияе на приятелството между хората.

Изследователи от Московския физико-технически институт успели да разрешат мистерията за появата на дъждовните капки.
В хода на изследванията учените разбрали, защо капките на дъжда достигат размерите си не за няколко дни, както се очаква, а за 10 минути.
Физиците наблюдавали зараждането на капките на дъжда в условия на турбулентност. Предмет на изследване е т.нар. клъстеризация – процесът на бързо натрупване на капчици, а нарастването на размера им става в районите между вихрите на въздуха. Според изчисленията, за растеж на капките от 1 до 100 микрометра ще са необходими стотици часове или дори дни, но в действителност дъждовните облаци се образуват много по-бързо.
Физиците изучавали кластеризацията в условия на турболентност не при обикновени условия, когата температурата навсякъде е еднаква, а при появата на малка разлика в температурата на облака, когато единият му край е по-нагрят от другия.
Изчисленията показали, че разликата в температурите, наблюдавани в реални облаци, са достатъчни, за да се ускори процесът на групиране хиляди пъти. Това помага да се обяснят валежите. При сблъсък капките се обединяват в по-големи капчици. Те растат постоянно при сблъсък между всеки две капки и в резултат на това времето на растеж от 1 до 50 микрона е намалена до 10 минути.

При православните датата за празнуване на Великден е много по-проста от тази на при католиците.
За православните този ден съвпада с първата неделя от пролетното пълнолуние, а при католиците освен това влияят и някои други фактори, които всяка година варират.
През XVI век Римокатолическата църква е провела календарната реформа, целта на която е била да се въведе нов метод на изчисляване на Великден. Тя е била съставена от неаполитански астроном Алойзиъс Лилием и немски монах и йезуит Кристофър Клавиес.
Разликата в датите при католици и православни се обуславя от различните дати на пълнолуние и разликата между слънчевите календари – 13 дена в XXI век.
Великден при католиците в 45 % от случаите е една неделя преди празника при православните, в 30 % от случаите съвпадат, 5 % – разлика от 4 седмици и 20% – разлика от 5 седмици. Разлика от 2-3 седмици не се случва.
Интересното е, както твърдят западните медии, че католици от Светите земи, започвайки от тази година ще преминат към пасхалната източна традицията и ще празнуваме Възкресение Христово в един ден с православните. За това е съобщил главата на францисканското попечителството на Светите земи свещеник Пиербатиста Пицабала.

Съществува особен прибор – фонограф, от гръцки „фоне“ – глас, звук и „графо“ – пиша, който записва звуците. Той е изобретен от Томас Едисон.
Това устройство е проектирано по такъв начин, че колебанията на звуците от говор или пеене във въздуха се предават на тънка пластина, към която е прикрепен остър щифт. Той се плъзга по спиралните линии на въртящата се пластина и вместо равни канали се образува редица задълбавания на определени интервали.
Ако след това поставим тъп щифт да обикаля по тези линии, пластината ще почне вибрира и ще издава звуци, които възпроизвеждат записаният на апарата преди това говор или песен.
Ако човек може да улавя и записва звуковете, колко повече това прави Бог. Божият фонограф е толкова чувствителен, че Той с учудваща точност записва не само думи, но и интонацията, и мисли.
Думите са екран на душата и сърцето на човека.
Ние се възмущаваме от физическите престъпления: кавги, прелюбодействай, убийства, но по-леко гледаме на престъпления, свързани с думите, като осъждение, унижение, предателство, лъжи, публикуване на вредно съдържание, развращаващи думи. И все пак последствията от престъпления, свързани с думите са много по-тежки и значими, отколкото тези от физическите престъпления. Единствената разлика е, че злото от физическите престъпления е по-забележимо.
И ако нашите думи и мисли са лоши, тогава всеки от нас ще отговаря пред Бога за тях. Писано е: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш“.
Нека бъдем предпазливи и разумно в това, което говорим!

Днес отново ви предлагам да си поблъскате мозъка.
Ето и поредния въпрос:
Може ли да заври вода, която е изсипана в хартиен съд на открит огън?
Навярно някои от вас ще изхитруват и ще кажат:
„Може би трябва да го изпробваме“.
Следващия път пробвайте,  сега помислите, възможно ли е това?
Други от вас навярно ще предложат да се намаже вътрешността на хартиения съд с мазнина, а външната с разтвор на натриев силикат. Така хартията няма да гори, а водата ще кипне.
Разбира се, в тази екстремна ситуация, когато за да оживеем трябва да нагреем вода в такъв съд може би ще стане, но не винаги в чантата си можем да намерим натриев силикат. Така че, този вариант отпада.
Трети от вас ще си кажат:
„Това е невъзможно. Водата ще разкъса хартията и ще загаси огъня“.
И все пак …. това е възможно.
Защо? И как ще стане?
Помислете малко, преди да прочетете коментара.
Коментар:
Температурата за горене на хартия е по-висока от температурата на кипене на водата. Ако хартията се намокри с достатъчно вода, то ако я нагреем на огъня, тя ще отдава топлина на водата и разликата  в температурата на хартията и водата ще бъде незначителна.
При това положение, водата ще закипи, преди хартията да се запали.