Тази вечер беше необикновена за него. За това успя да подтисне гнева си. Гребна от чинията и веднага смени неудобната тема:

– Много е вкусно. Вътре има подправка, която не познавам.

Възрастна жена, която седеше срещу него, се усмихна с благодарност.

– Това е стара семейна рецепта, – поде с мелодичния си глас жената. – Не ме питай за нея, защото няма да ти я кажа.

Тя му подаде парче хляб. Той го натопи в яхнията и отхапа от него. Този вкус му беше непознат, никога до сега не беше опитвал подобно нещо.

– Ако отвориш ресторант, ще направиш голямо състояние, – весело добави той.

– Бизнесменът никога не спи в теб. Радостта и удоволствието имат стойност за теб, само ако можеш да ги превърнеш в продаваема стока. Това е като да преградиш с бент реката и да я превърнеш в блато.

Имало едно време едно момче на име Сърдитко. Той винаги бил недоволен от нещо. Дори когато всички се радвали, той намирал причини, за да помрачи радостта им. На него нищо не му харесвало. Той често се оплаквал и сърдел.
Веднъж го срещнал вълшебник.
– Защо си толкова ядосан? През цялото време все се сърдиш, – попитал го вълшебникът.
– Никога не мърморя за дреболии. Щом се сърдя, така трябва да бъде, – отбелязал Сърдитко. – Какво е това в ръката ти?
И той посочил голям  бял обект в ръката на вълшебника.
– Това е калейдоскоп.
– Защо ти е?
– За мен, изглежда, няма да стане, за това ще ти го подаря.
– За какво ми е? Какво ще правя с него?
– Виж! Аз ще те науча да правиш красиви модели в живот си. Това е много просто и забавно!
– За какво ми е? – недоволно казало момчето.
– Това ще те научи да се радваш на живота. Освен това ти сам ще можеш да създаваш радост.
– И как се прави това?
Вълшебникът приближил калейдоскопа до очите на Сърдитко и започнал бавно да го върти.
– О, колко е красиво! Нима мога да правя и аз такива неща?
– Да, ти създаде свое настроение, а това е най-главното. Подарявам ти калейдоскопа. Виждаш, че всичко е много просто! Радост можеш да си предизвикаш сам, като вземеш в ръце живота си и го превърнеш в калейдоскоп.
– Много благодаря.
Момчето взе калейдоскопа и започна да го върти така, както го правеше вълшебника.
От тогава престанаха да го наричат Сърдитко.

Саксонецът Ролф Фогт е посланик на Рождество.
През последните 13 години, в навечерието на празника, неговата малка ферма се превръща в истинска рождествена приказка.
За да я видят идват хора от цял свят. Дома си е обиколил с около 2 километра кабели, които снабдяват 450 хиляди лампички. Ролф всяка вечер включва своето „северно сияние“, което блещука с разноцветни гирлянди.
Това не му струва скъпо, защото за икономия на електричество Ролф използва светодиоди. Електричеството, което изразходва семейството му струва толкова, колкото е цената на консумираната енергия от всички къщи наоколо.
Пенсионерът Ролф е отгледан в сиропиталище и е бил лишен от  радостта на Рождество.
Вече на преклонна възраст, той решил да осъществи детската си мечта и по този начин да даде още един повод за радост на много други.

Хубава ли е думата „по-късно“? Щом не сега, а някога или не ми се иска в момента, може и „по-късно“.
Ние отлагаме работа, радост, почивка, дори любовта.
Младоженци искат деца, но остават това за „по-късно“. Време е едно момиче да се омъжи, но то отлага за „по-нататък“.
А кога ще настъпи това „по-късно“? Най-често никога! И защо?
Ето как стават нещата.
Млад човек иска да пътува, да види други страни, но ….. първо трябва да учи и отлага. След това си търси работа, отново си казва „по-късно“. Запознава се със прекрасна девойка, жени се и …вече не му е до пътуване.
Красиво момиче се ползва от вниманието на много млади мъже. Да се омъжи? Не, „по-късно“! Сега е време да се наслади на живота, да се порадва на красотата си и да изпитва само удоволствие. Всичко остава за „по-късно“ и женитбата, и децата. Въпреки това времето лети, то като че ли бърза по някаква причина. И тя вече не е така търсена, не толкова желана, за да стъпят с нея в брак. А за деца, да се раждат на тази възраст е опасно …..
Жената търпи грубият си мъж. Успокоява се, че децата ще тръгнат на училище, ще стане по-лесно, „по-късно“ ще решава. Времето върви, а тя си мисли, че децата трябва да постъпят в някой институт, а нейния проблем… „по-късно“. Времето върви, вече е късно да се решава. Тя е привикнала на тормоза, а мъжът й си е останал същия. Жалко за нея….
Навярно разбирате колко е удобно да кажеш „по-късно“? Всеки от нас го прави, но все пак някога трябва да реши.
Тази дума може да съсипе живота ни. От какво малко словосъчетание често зависи животът ни.
Нека да се замислим и завинаги да премахнем тази дума …..

Имаш ли хора край себе си, към които се обръщаш по време на изпитание или скръб?
Те като че ли знаят точната дума, която е нужна за момента и могат да ти дадат съвет, който очакваш да получиш.
Ти изобщо не осъзнаваш, колко много им струва това умение, безбройни превързани зеещи рани и изсушаване на непрестанен поток от сълзи, съпроводени с незатихваща болка и мъка.
Ако се разровите в миналото им, ще се убедите, че те са страдали много повече от другите. Имали са възможност да наблюдават как бавно се разсуква сребърната нишка, на която е окачена свещта на живота им.
Те са виждали прекрасната чаша на радостта разбита в краката си и цялото й съдържание безвъзвратно загубено.
Стояли са при отливите и съхнещите цветя, служейки им с радост, за да станат милосърдни люде, лекари и свещеници за хората.
Както балите, идващи от далеч, съдържащи подправки, изглеждат невзрачни, но изпълват въздуха с неподправен аромат, така и страданието, което трудно се понася, скрива в себе си дисциплина, възпитание и възможности, които ни усъвършенстват, за да помагаме на другите.
Не скърби, не стискай зъби и не чакай мрачно края на страданието, но вземи всичко от преживяното, с което можеш да послужиш на това поколение, в съответствие с Божията волята.