В една църква имало един човек, който имал много остър език….Често измъчвал ръководството, като създавал множество проблеми.

Веднъж на гости в църквата дошли двама епископа, областният и на града. Човекът влязъл в стаята, където всички били събрани и вместо традиционното: „добре дошъл“, изтърсил „здравейте, другари“.

Епископите се стъписали, но другите от църквата само се усмихнали. Обикновено, вместо поздрав, те чували: „Здравей, Света инквизиция“.

Веднъж, когато един от пасторите се разболял и легнал на легло, този човек му позвънил и казал:

– Вие да умирате ли сте се приготвили? Чакайте, аз още не съм изпил връвчицата ви!

Този човек веднъж на едно от съвещанията предложил да се внесе специално постановление:

– Направете обрязване, за да се обърка главата на равина, а не нашата!

Един евреин дошъл при Дов Бер и му се оплакал, че го притесняват нечисти мисли и лоши фантазии, а това му пречи да мисли за добрите и свети неща.
Дов му казал:
– Трябва да отидеш при равин Зеев.
Щом трябва, така и ще направи.
Равинът Зеев държал една страноприемница недалече от града, в едно село. Когато евреинът се добрал до там било вече нощ. Като гост той почукал, но никой не му отворил. Така той останал под едно дърво цяла нощ.
На сутринта страноприемницата отворила врати. Евреинът влязал и следвайки съвета на проповедника поискал да остане няколко дни.
През всичкото това време равинът Зеев нищо не му казвал, нито го питал нещо. Нито мъдри съвети, нито сурови наставления. Евреинът през цялото време си мислил: „Защо ме изпрати тук?“
И тъй като не се надявал да получи отговор, той решил да се прибере в къщи. Стоейки на прага на вратата, той казал на равина:
– Проповедникът ме изпрати при вас, но и аз не знам защо.
Равинът Зеев казал:
– Ще ти кажа защо. За да разбереш, че когато човек е стопанин на своя дом, то неканени гости при него не идват.

Срещнали се двама постоянно враждуващи евреи в синагогата. Равинът им казал:

– Днес е Йом Кипур ден, в който трябва да си прощаваме и да се помиряваме.

Евреите се ръкували и единият искрено казал:

– Моисей, желая ти всичто, което на мен желаеш.

Другият смръщил вежди и отговорил:

– Хаим, ти пак започваш.

Един равин бил смятан от хората за Божий човек. Всеки ден пред вратата на дома му се тълпяли хора в очакване на съвет, изцеление или благословение от този свят човек.
Всеки път, когато равина говорел, хората жадно поглъщали всяка негова дума.
Въпреки това, в тълпата от поклоници имало един човек, който никога не пропускал възможността да критикува учитела. Той обръщал внимание на хората към слабостите на равина и се присмивал на недостатъците му. Постепенно учениците започнали да възприемат първенюто за въплатен дявол.
Случило се така, че един ден „дяволът“ се разболял и починал. Всички въздъхнали с облекчение. Външно хората скърбели като за случая, но вътрешно се радвали, че този неучтив човек няма повече да прекъсва вдъхновената реч на учителя и няма да критикува поведението му.
За голяма изненада на хората, равинът искрено скърбял. Един човек го попитал:
– Нима ти скърбиш за него? Той толкова те обиждаше и ти се присмиваше.
– Не, не. Защо трябва да скърбя за нашият приятел сега, когато е в рая? Мъчно ми е за мен. Той бе единственият ми приятел. Наоколо ме обкръжават само почитащи ме хора. Той бе единственият, който ме изобличаваше. Страхувам се, че без него ще престана да раста.

Живял в един град човек, който обичал да изучава Тора. Той работел, жена му му помагала и всичко вървяло като по часовник. Но човекът се разорил. За да изхрани жена си и децата си той отишъл в друг град и станал учител е едно училище. Там той учел децата на иврит.
В края на годината той получил заработените сто монети. Решил да ги изпрати на жена си, но тогава още нямало пощи. За да изпратиш пари от един град в друг, трябвало да се намери човек, който отивал в другия град и да му заплати за услугата
Оттам минал амбулантен търговец. Учителят го попитал :
– Накъде отиваш?
Търговецът назовал различни градове. Между тях бил и градът, където били жената  и децата на учителя. Тогава учителят го помолил да занесе 100-те златни монети на жена му. Търговецът отказал, но учителят се опитал да го убеди:
–  Господине, жена ми отчаяно се нуждае от тези средства. Тя няма с какво да нахрани децата. Ако й ги предадете ще можете да й дадете толкова от тях, колкото искате.
Алчния търговец се съгласил, вярвайки, че ще преметне учителя.
–  Добре, – казал търговегът, – но при едно условие. Напишете на жена си, че от тези пари мога да й дам толкова, колкото аз искам.
Учителят нямал друг изход и написал писмо на жена си: “ Изпращам ти 100 монети с условие, че този човек ще ти даде толкова от тях, колкото сам иска.“
Пристигайки на мястото, амбулантния търговец повикал жената на учителя, дал и писмото и й казал:
–  Това е писмо от мъжа ви, а ето и парите. Според нашата уговорка аз трябва да ви дам калкото искам от тях. За това ви давам една монета, а 99-те оставам за себе си.
Бедната жена го помолила да се съжали над нея, но той нямал сърце, а камък. Останал глух на молбите й. Настоявал, че такава била уговорката с мъжа й. Така, че и тази една монета той й дава доброволно.
Жената на учителят завела търговецът при местния равин, който се славил със своя ум и находчивост. Равинът внимателно изслушал двете страни и започнал да уговаря търговецът да постъпи милосърдно и справедливо.. Но търговецът не щял и да чуе.
Изведнъж равина бил осенен от една мисъл:
–  Покажете ми писмото, –засмяно казал той.
Дълги и внимателно отново го зачел. След това сурово погледнал търговеца и казал:
–  Колко пари от тези искаш да вземеш за себе си?
–  Вече казах, –  отговорил алчния търговец, – 99 монети.
Равинът станал и сърдите казал:
– Тогава ти трябва да й ги дадеш според уговорката и да вземеш само една монета.
– Искам справедливост! Къде е тук справедливосттта? – развикал се търговецът.
– За да се спази справедливостта, трябва да се изпълни уговорката, – казал равина. –  Тук ясно пише: „Скъпа жено, търговецът ще ти даде толкова от тези пари, колкото сам иска.“ Колко монети искаш? Деветдесет и девет? Толкова трябва да й дадеш и да вземеш само една монета. Свърших! Делото е приключено.