Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

Знаете ли по какво се отличават хората с висше образование?
Имат много знания? Не……
Човек минаващ по този път първо се учи да бъде хитър, извъртащ се…. Той се впуска в екстремални ситуация за кратък срок. Умее да се договаря и със самия дявол, и да дават подкуп.
Тези хора са способни да изпълнят голямо количество умствена работа за прекалено кратки срокове. Не спят с дни. Хранят се с ….по-скоро пасат или грубо казано всичко, до което могат да се доберат…. ядат.
Те запазват положителния си поглед към живота при всякакви обстоятелства.
Техния девиз е : „Пробив! Ще се проврем!“
Това са страшни хора. Те могат всичко.

Синът на един беден обущар, дванадесетгодишният Яша, играел с децата на улицата и счупил с топка стъклената витрина на магазина. Децата веднага се разбягали. Яша също искал да избяга, но си помислил: „Не е ли по-добре да отида в магазина и да призная вината си?“
Той така и направил. Отишъл при собственикът на магазина и му казал, че без да иска е разбил витрината. Помолил го да му даде такава работа, с която може да изплати счупеното.
Собственикът харесал момчето. Той се съгласил да му даде работа и без това се нуждаел от помощник в магазина. Когато Яша изработил нужната сума за счупеното стъкло, собственикът на магазина му предложил да остане на работа при него срещу заплащане. Яша веднага се съгласил, тъй като родителите му били много бедни, а той трябвало някъде да изкара за прехраната си. Така момчето било възнаградено за своята честност и признание за вината си.
Бог богато възнаграждава всеки искрено покаял се с вечен живот, а също с подкрепа и помощ, докато е на тази земя.
Когато човек сбърка съвестта го гризе, ако не я подтисне сърцето му се съкрушава, той признава вината си и поправя последствията от грешката. Нека да не чакаме да ни изобличат, че сме сбъркали, а да признаем вината си и да възстановим щетите на засегнатия.

Политиката е била и си остава мръсна работа. В нея не можеш да останеш на повърхността, ако не усвоиш изкуството да говориш каквото е угодно с „честно изражение“ на лицето. Тази особеност се е проявявала във властта от незапомнени времена.
Един от най-ярките действащи фигури от такъв род бил древногръцкият оратор и пълководец Алкивиад, който е известен с това, че по време на Пелопонеската война два пъти е пребягал през линията на боевете.
От начало той бил  от страната на Атина и по всякакъв начин подклаждал и провокирал подновяването на военните действия срещу Спарта, а след това, страхувайки се от разследване на някои негови действия, побягнал към спартанците, които до скоро наричал свои врагове.
Алкивиад съобщил на спартанските военачалници някои ценни сведения, които едва не довели до поражението на Атина, но когато завистници от средата на спартанците едва не го убили, той отново станал верен атинянин.

Всеки човек си има свой набор от суеверия и той не се старае да ги променя през целия си живот. Понякога се случва към този набор да се прибавят и нови суеверия. Хора, които са привикнали да живеят в условията на десетки и хиляди суеверия, обикновено са осигурени със всичко необходимо в живота. Те имат стабилна работа, дом, семейство и съвсем не лош доход. Те са готови да правят какви ли не странни неща, за да постигнат по-голямо благополучие, страхувайки се да не загубят това, което имат.
Има специална група хора, която се отнасят с голямо уважение към суеверията. Такива  са спортистите. Ако един спортист преди състезание е направил нещо и след това е победил, това действие се повтаря преди всеки старт.
Например известната фигуристка Мария Бутирска преди да излезе на леда слага в устата си парче лимон. Тя казала, че е прочела колко много може да й помогне витамин С и за това решила преди всеки старт да употребява цитрусови плодове.
Елена Исинбаева имала странен ритуал. Тя се пъхала под килим преди овчарския си скок на височина, но това не й пречело да спечели поредния си медал.
Обикновените хора също вярват в суеверия. Класическото вярване е, че ако черна котка ти пресече пътя, няма да ти върви. Но има и хора, които вярват, че суеверията са глупости, които само пречат на нормалния живот на човека.
Много психолози предлагат, поради нарастващия брой суеверия, да се говори открито за тях, за да се избегне появата на много комплексирани личности. Тези комплекси не трябва да определят поведението на човека и да го правят роб на обстоятелствата.