Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

Предлагам ви нова главоблъсканица:
С помощта на 4 и 7 минутен пясъчен часовник да отмерите точно 9 минути.
Само на пръв поглед изглежда трудно. Прочетете още един път задачата и разберете условието, преди да пристъпите към решението. Време е да напрегнете малко мозъка си, преди да сверите отговора си с този, който ще изпиша по-долу, но не преди това. Бъдете честни и мислете! Дори не са ви нужни истински пясъчни часовници.
Отговор: 1. Пуснете 4 и 7 минутния пясъчен часовник едновременно.
2. Когато 4 минутния часовник свърши пясъка си, обърнете го пак да отмерва своите 4 минути.
3. Когато 7 минутния часовник свърши пясъка си, също го обърнете, за да отброява нови 7 минути. В този момент в 4 минутния часовник в горната му половина е останал пясък, който се равнява на 1 минута(общо време 7 минути).
4. Когато 4 минутния часовник се изпразни, преобърнете 7 минутния, където в долната му половина има пясък за 1 минута (общо време 8 минути).
5. Когато 7 минутния часовник се изпразни, са изминали точно 9 минути.
Възможно е да предложите и други решения, но се старайте те да са с по-малко на брой ходове.

Австралия е най-сухият обитаем континент на земята. Голяма част от него е обширна пустиня. Тъй като в района живеят малко хора, точни практически температурни данни отсъстват.

В такива отдалечени места не е оправдано да се строят сложни метеорологични станции.

Независимо от това има сведения за местните палещи температури, особено по време на сухия период, когато няма облачен заслон, който да скрие горещия пясък от безпощадните слънчеви лъчи.

2003 г. се оказала особено гореща поради южните температурни колебания в Ел Ниньо. Спътник на НАСА е фиксирал в Бедлендс температура 69,3 градуса Целзий.

Веднъж двама приятели се скарали и единият ударил другия. Удареният го заболяло, но нищо не казал, но написал на пясъка:
„Днес най-добрият ми приятел ме удари.“
Двамата продължили да вървят по-нататък и стигнали до един оазис и решили да се изкъпят. Този, който получил плесницата едва не се удавил, но приятелят му го спасил. Когато дошъл на себе си издълбал на един камък:
„Днес най-добрият ми приятел ми спаси живота.“
Този, който ударил приятеля си и му спасил живота, попитал другият:
– Защо когато те обидих ти писа на пясък, а сега на камък?
Приятелят му казал:
– Когато някой ни обижда, трябва да го напишем на пясъка, за да го изтрие вятъра. Но когато някой прави нещо добро, трябва да се издълбае на камък, за да не може никой да го изтрие.

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.