Докато едни се оплакват от хладно и дъждовно лято, времето изненадва други още повече.

Жителите на Австралия, например през това лято са видели истински сняг.

Просто не знам какво да си мисли. Време какво правиш?

В щата Нов Южен Уелс значително е застудяло. На някои места жителите са зафиксирали минусови температури на въздуха. Валял е сняг, а на някои места са се образували преспи.

Хората активно фотографират това лято снежни пейзажи. Един фотограф е успял да улови три малки кенгуру да скачат по заледения път.

„Нашите деца никога до сега не са виждали сняг. Това е фантастично!“ – удивляват се австралийците.

Късно следобед, когато отиде на работното си място, Костадинов завари известието за пенсионирането си на бюрото. За него това беше удар от засада.

Как се прибра у дома си Костадинов не помнеше.

От главата му не излизаше една и съща мисъл: “ Край! За мен всичко свърши! От днес съм излишен и ненужен за обществото гражданин!“

Отровата от тази мисъл силно се впиваше в него и го измъчваше. За Костадинов това беше недооценяване на работата му и грубо погазване на човешкото му достойнство.

Съпругата му Елена видя отчаяната му физиономия и разбра какво се е случило. Отдавна оттук-оттам се шушукаше за неговото отстраняване. Говореше се и явно, че той е вече на години и трябва да се даде път на младите.

Но какво знаят младите? Костадинов бе кален в битки и борби за устояване на истината, а сега, който и млад човек да заеме мястото му ще бъде поредния „послушко“, предпочетен пред всеки по-революционно настроен ветеран.

– Не се притеснявай! Всяко зло , за добро, – опита се да го утеши Елена. – Сега поне изцяло ще се занимаваш с това, което ти е на сърце.

След вечеря пуснаха филма за Ломоносов и Костадинов малко се поразсея. Той беше изцяло потопен в събитията на онова време и непрекъснато търсеше връзки с днешния ден.

Минали са векове от тогава. Светът се е проминил. Науката и техниката са достигнали големи висоти, но човекът не се е отказал да властва и господства над себеподобните.

„Какъв мощен ум. Истински гений е този Ломоносов, – възхищаваше се Костадинов. – Какъв непокорен дух има само!“

Ако във всеки от нас не живее по един малък Ломоносов, напразно би било всяко творчество и самият живот.

Един шофьор спрял, за да попита, как да отиде най-бързо до нужната му улица. Когато чул отговора на минаващ човек оттам, той със съмнение попитал:

– Нима това е най-краткия път?

– Това е единственият, – отговорил човекът.

Има само един път за спасение и той е Исус Христос. Ние сме спасени само чрез Божията благодат, въпреки че не го заслужаваме. Само Христос умря за греховете ни и възкръсна от мъртвите.

Бог все още предлага на хората от света прощение и нов живот. Ако още не познаваш Христос, обърни се към Него още сега.

А ако вече го познаваш, помоли се за някой твой познат, който е невярващ и помоли Бог да ти помогне да разкажеш на този човек за спасението чрез Христос.

Разрабитчици на холандска фирма предложили използването на рециклирани пластмасови бутилки за изграждане на пътища. Според изобретателите, материалът може да бъде лесно отстранен и заменен, както елементи на Lego.

Проектът е наречен PlasticRoad и е реализиран в Ротердам. Това е първият град в света, който е получил пластмасов път.

Представители на строителна фирма VolkerWessels са заявили, че повърхността на пътя ще изисква по-малко поддръжка в сравнение с традиционните асфалтови настилки и могат да издържат на по-екстремни температури – от -40 ° C до 80 °. В допълнение, тези пътища ще се изграждат много по-бързо, само за няколко седмици, а не месеца.

Освен това използването на рециклирани бутилки е много по екологично от асфалта, който е отговорен за 1.6 милиона тона емисии на CO2 за година в световен мащаб.

Въпреки че проектът е в идейна фаза, компанията твърди, че те са готови да сложат първите пластмасови пътища в рамките на следващите три години.

В гореща пустиня под изгарящо слънце върви побелял старец със сляпа старица до него. Доста път изминаха, а в гърлата им има само пясък.

Вървят мълчаливо и мечтаят за глътка вода.

Изведнъж пред тях се появи прекрасен оазис.

Старецът съзира красива врата, а пред нея стои човек, който му казва:

– Ще бъдеш сит и добре облечен. Тук е като в рая, всичко има, каквото душата ти желае, само че остави тази старица пред вратата.

Сляпата жена избърса една прокраднала се сълза.

За да я утеши старецът каза:

– Това е някакъв мираж, да продължим напред, ще стигнем до някой извор.

Двамата старци стигнаха до просторна къща.

Излезе стопанинът. Напои ги. Даде им хляб и им посла да спят.

– Спете спокойно, – каза стопанинът, – вие сте в рая. Ти не остави своята старица, – обърна се той към старецът. – Вечното Царство е за вас двамата. В рая не се пускат тези, които са предали своите.