До 1973 г. една акация растяла сред пясъка на нигерийска Сахара. На няколко поколения изморени пътешественици тя предлагала малката си сянка. Такава не можела да се намери никъде в радиус от 400 километра. Освен това акацията служила за ориентир на многочислени кервани. Дървото станало символ на „волята за живот“.
Това дърво привлякло погледите на учените в началото на 1930 г. Те започнали да изследват необичайния феномен. Оказало се, че дървото е на повече от 300 години. Съществуват много хипотези за това, как в жестоките условия на пустинята може да се появи и просъществува толкова дълго едно дърво. Учените предположили, че дървото е остатък от древна гора, която е изчезнала в следствие от изменението на климата в района. Корените на дървото са стигали зоната на подземни води, които са поддържали уникалната акация през цялото това време.
Но уединението и отдалечеността от другите еко системи, не могла да спаси дървото. Пиян шофьор от либийски произход успял да прекърши дървото със своя камион. 300 години изпепеляващата горещина и дефицита на вода и минерали не можаха да убият жизнелюбивия организъм, но това успяха да направят даровете на нашата цивилизация: алкохолът, автомобилът и „цивилизованият“ абориген.
Това се е случило през 1973 г. „Трупът“ на дървото бил поставен в националния музей в Нигер, а на мястото, където преди това е била тази уникална акация, поставили символичен паметник, метална скулптура под формата на метална тръба, с разклонения за клонове.

Така унищожаваме всичко със нашата недобросъвестност.

25 годишен японец бил обявен за издирване, изчезнал без вест след като напуснал родния си град Сендай. На 23 август той отлетял за шампионата в Япония по хазартни игри в Китакюшу, което било на другия край на страната.
След два дена неговото място в самолета за връщане се оказало празно. Майката веднага алармирала в полицията.
И изведнъж, след две седмици изчезналият син неочаквано се върнал. Оказало се, че бил ограбен в Китакюшу и вместо да се обърне към полицията или да позвъни на семейството си, той преминал пътя от Китакюшу до Сендай пеша за 11 дена.
За щастие, в обувките му били скрити 2 хиляди йени, с които вместо да се обади в къщи, използвал за храна по обратния път към дома си. След 11 дена, изминавайки почти 1400 километра загорелия „пътешественик“ се явил на прага на родния си дом.
Майка му казала:
– Бях шокирана, мислех, че виждам призрак.
Синът в интервю за японската преса смутено признал:
– Не исках да безпокоя никого. Извинявам се на всички, които са се тревожили за мен.

Един пътешественик се загубил в пустинята Сахара.. Дълго се лутал и изразходвал целия си запас от вода, но започнала да го измъчва жажда. Устата му пресъхнала, очите му заблестели , но той за нищо друго не си мислел, освен за вода.

Накрая видял някакъв предмет в далечината и с последни сили се затичал към него, мислейки, че това е вода.

Но колко голямо било разочарованието му, когато разбрал, че това е кожена торба, пълна със злато. Отчаян пътешественикът се обърнал и си тръгнал с неизказана мъка, без да вземе нито една монета. Златото не можело да утоли жаждата му, на него му трябвало вода.

Така става и с нас, когато се съблазним от изкушенията предлагани от този свят. Нищо не може да удовлетвори жаждата на душата ни, освен Словото на Бога.

Библията е източник на жива вода. Тя е е необходима за нашите души така, както храната и течностите за тялото ни.

Божието Слово за нас трябва да бъде като хляб за гладния и компас за мореплавателя.

Да се храни човек от Божието Слово, не означава да търси в него някакво учение или потвърждение на едно или друго мнение. Това е храна, която ни дава сила и насока, за да извършим Божията воля.

Нека да бъдем жадни за това Слово, което укрепява падналия духом и го наставлява в правилния път.

Двама пътешественика се отправили към планините. Когато изминали половината от пътя, по-младият хвърлил поглед на храсталака и започнал да се отчайва:

– Къде е твоят прекрасен пейзаж, за който ти постоянно говореше?

Опитният му спътник се засмял:

– Ти се намираш в центъра му, но в това ще се убедиш, когато изкачим върха на планината.

Пътешественик се обърнал към един игумен на манастир:
– Искам да направя живота си по-добър, но не мога да се предпазя от греховните си мисли.
Игуменът обърнал поглед към вятъра, който духал много силно навън и казал:
– Тук е много горещо. Ще ти бъда много благодарен ако вземеш една част от вятъра и я донесеш тук, за да охладим стаята.
– Това е невъзможно, – казал пътешественикът.
– Така не можеш да избегнеш мислите, които смущават съвестта ти, – отговорил монахът. – Но ако знаеш как да кажеш „не“ на изкушението, те няма да ти причинят никаква вреда.