Бай Мирон седеше на едно пънче на двора и разказваше на внуците си Мирослав и Веселка поредната си история:
– Китайският бамбук е доста интересно растение на земята ….
– Аз съм виждал бамбук, от него се правят …., – обади се Мирослав.
Веселка сръга брат си:
– Замълчи, искам да чуя за бамбука от дядо.
– Засадиш ли бамбуково семе, – продължи старецът, – трябва да се грижиш за него и да го поливаш редовно. През първите пет години външната издънка расте само 2-3 сантиметра. Но в края на петата година бамбукът достига около 60 сантиметра само за деветдесет дни.
Внуците следяха разказа и бяха много изненадани от това, което слушаха.
– Кога е пораснало дървото? – попита дядо Мирон. – През първите пет години или през последните 90 дни?
– През последните дни, – извикаха едновременно двете деца.
Дядо Мирон се усмихна и добави:
– Вие май сте като този китайски бамбук?
– Как така? – подскочи неразбиращо Мирослав.
– Може да работите, да мечтаете, да планирате и да упорствате, но все пак оставате с чувството, че това, с което сте заели, ще отнеме много време.
– Е, да, – съгласи се Весела, – нещата не винаги стават толкова бързо колкото ни се иска.
– Дядо, какво трябва да правим, за да имаме видим резултат? – попита Мирослав.
– Да, бъдете търпеливи, – отговори старецът. – Най-важният растеж е под земята. Той е скрит дълбоко във вашия характер.
Старецът погледна нагоре към небето и прибави:
– Онези, които чакат Господа, няма да бъдат посрамени. На определеното време Бог ще открие всичко, което е изработил във всеки от нас.
Ако желаете успех в живота си, направете постоянството ваш приятел.