Веднъж смъртта тръгнала към Дамаск. В пустинята срещнала пътник.
– За къде си се забързала? – попитал я пътникът.
– За Дамаск. Искам да взема със себе си хиляда човешки живота.
На връщане смъртта отново минала край пътника.
– Ти каза, че искаш да вземеш само хиляда, а взе петдесет хиляди, – казал й пътникът.
– Не, – отговорила смъртта, – аз взех само една хиляда, останалите взе страхът.

Минимум три пирамиди и пустинята около тях е покрита със сняг. Това е странно зрелище за Египет. Даже зимните пейзажи там са обикновено пясъчни.
Подобен феномен със сняг върху пирамидите е бил регистриран в началото на миналия век.
Причина за аномалията е студен циклон пристигнал в района на Кайро в средата на седмицата.
В египетската столица за първи път, от много десетилетия насам, е завалял сняг.
Синоптиците са фиксирали рекордна температура през светлата част на денонощието – плюс 7 градуса. А това е най-ниската температура за последните 122 години в района.

Това е способност да се съсредоточиш и да преодолееш отвличащите те фактори.
Във Фивайдската пустиня в Египет, в самия й център расте бадемово дърво. По средата на суровата и безлюдна пустиня. Това е дървото на самодисциплината.
През 346 г. старият монах Абба Амой се молел в пустинята с един от своите ученици. Той се мъчел да му разясни, какво представляват плодовете на самодисциплината, но ученикът му нищо не можел да разбере от наставленията му. Тогава монахът взел пояса си, изрязан от клони на бадемово дърво и го боднал в пясъка, а след това се обърнал към ученика си Малкия Джон и казал:
– Поливай този пояс, докато получиш от него плод и тогава ще разбереш какво имам в предвид.
Това място било разположено на много мили от най-близкия кладенец. През нощта, когато ставало прохладно Малкият Джон идвал до кладенеца пълнел съд с вода, връщал се обратно и поливал пояса. Това правел всяка нощ в продължение на три години, докато поясът дал първите си плодове. Тогава Малкият Джон занесъл семената на бадема в близкия манастир и казал на монасите:
– Узряха плодовете на самодисциплината.
Живеете ли сега в пустиня? Боледувате ли често, чувствате ли се самотни, имате ли семейни и в работата проблеми, застрашават ли ви парични затруднения? Е, тогава вие наистина сте в пустинята!
Повярвайте тази пустиня може да се раззелени, както бадемовото дърво и да даде плодове с помощта на самодисциплината. Под самодисциплина разбирам дисциплината на вашето съзнание.
Дисциплината е мост между това, което сте намислили да правите и самите действия. За много хора тя е отсъствие на свобода, но в действителност е обратното.
Ето какво казва казва Стивън Кови по този повод: „Недисциплинираните хора са роби на своето настроение, желания и страсти“.
В дългосрочна перспектива, недисциплинираността довежда до липса на свобода.
Какво е това самодисциплина?
Това е способност да действате, независимо от вашето емоционално състояние. Да правите това, което трябва и когато трябва.
Самодисциплината не отлага нещата за утре, а създава ред. Тя е прогресиращ навик.
Не се опитвайте да направите всичко наведнъж, започнете с малко, но конкретно.

Най-добрият начин да използваш своите ценности е да помогнеш на хората.
Има една история за четвъртия мъдрец. Той се казвал Артабан. Взел със себе си сапфир, рубин и бисер, и се отправил към Витлеемската звезда, за да ги принеса в дар на Царя.
Той вървял бързо, за да се срещне с останалите приятели, но видял на земята болен човек. Спрял се и го излекувал, но след това останал сам.
Трябвали му камили, за да премине пустинята, а за да ги купи, било необходимо да продаде сапфира. Артабан дошъл във Витлеем, но Йосиф и Мария вече били напуснали града.
Той спрял в един дом, където имало младенец. Изведнъж по вратата грубо заудряли войници. Артабан дал рубина на нахлулите мъже, спасил бебето и майката била много радостна. Но той съжалил, че Царят никога няма да получи и този му дар.
Артабан дълго пътешествал търсейки Царя и стигнал в Йерусалим. Чул, че Исус ще бъде разпнат. Артабан се отпратил към Голгота надявайки се с бисера да откупи живота на Царя. Но насреща му изтичала девойка, опитваща се да се спаси от ръцете на един войник.
– Моят баща има много дългове, – викала тя, – а той искат да ме вземе и да ме продаде в робство. Спасете ме!
Артабан дал бисера на войника и откупил свободата на девойката.
Изведнъж небето потъмняло и земята се затресла. Артабан паднал на земята и едва движейки устни, зашепнал:
– Господи, не можах да Те срещна и да Ти послужа, Царю Мой!
Тогава от небето се чул глас:
– Това, което направи на един от Моите най-малки братя, си направил на Мен.
Артабан разбрал, че Господ е получил всичките му дарове.
Нашите средства, дадени ни от Бога, са свещени пред Него, когато са употребени за нуждаещите се. В случая решаващо значение има любовта.

На 30 километра югозападно от испанския град Алмерия може да се види необичайна по размери оранжерия, заемаща площ около 26 хиляди хектара. Тук се отглеждат тонове домати, краставици, чушки, тиквички и други селскостопански култури, наполовина удовлетворяващи нуждите на Европейския съюз със свежи плодове и зеленчуци, които попълват хазната на Алмерия с 1,5 милиарда долара годишно.
Преди 35 години този град в югоизточната част на Испания е бил съвсем различен. Там е било горещо и сухо, като в пустиня. Падали около 200 мм валежи. Никой не е могъл и да си помисли, че на тази пустинна земя може да се получи висок добив. Но тук били докарани тонове плодородна земя и били инсталирани хидропонни системи, които спомагали за ефективно „преобразуване“ на водата и торовете в културите. Появили се парникови ферми и големи земеделски компании.
Условията за работа в парниците съвсем не е комфортна, тъй като температурата надхвърля 45 градуса. За това земеделските производители използват низко квалифицирана работна ръка от Африка и Източна Европа. Приходите на работник са около 36 евро на ден.
Изграждането на такъв голям брой оранжерии има положително въздействие върху местния климат. Вина за това има относително голямо отражение на покривите. Тук в „оранжерийния град“ средната годишна температура се снижава, макар и едва забележимо.