Душата на човек е едно безбрежно, тайнствено море. И не всеки е в състояние да води кораба безопасно по бушуващите страсти. Само опитния кормчия, който е преминал изпитанията на плаването по житейското море и не се е загубил в него, може да помогне на другите. Такива опитни кормчии в църквата се явяват нейните свещенослужители. Тях с пълно право можем да ги наречем специалисти на човешката душа.
За да обясним как действа духовната грижа на свещеника ще прибегнем към следния пример. Когато човек е болен, обикновено викат „бърза помощ“. След отстраняване на първите атаки на болестта на пациента се предписва дългосрочно лечение. В църквата ролята на „бърза помощ“ играе свещеника, а дългосрочното лечение е духовната грижа за човека. За да може духовникът да даде духовна помощ е нужна благодат от Господа.
На запад, когато влиянието на църквата отслабва, психическите проблеми при хората остават, но тъй като няма кой да им окаже помощ те се задълбочават и като аналог на свещениците се появяват психолози и психотерапевти.
Възниква въпросът: До каква степен психолог или терапевт може адекватно да реши проблема или духовно изцеление на психично заболяване? Дали е сравнима помощта, която се получава чрез свещениците? Разбира се, че не.
Но кой по-добре от Бога познава душата на човека? И кой по-добре би се справил от Него с душевните проблеми на хората. Свещениците са само оръдията, чрез който Той осъществява своята помощ.
Когато хората напуснат църквата, пълнят болниците, психиатриите и затворите. Защо? Липсва им Писанието, основа за разбиране и развитие на същността им.