Интригите и клюките зад гърба са често срещано явление, особено в женски колектив или където благополучието на даден човек зависи от прищявките на другите.
Какво да правим с машинациите на недоброжелателите или хора, които разпространяват слухове?
Първо, щом искат да ви направят мръсотия, то вие сте достоен за внимание. На сивият и невзрачен човек никой няма да постави прът в колелата. За това приемайте интригите и сплетните зад гърба си като един вид признание, своеобразна награда за силата и индивидуалността ви.
Второ, запомнете, че тези, които завиждат са много нещастни хора. Вижте, те нямат друго интересно занимание, освен да развалят живота на другите и да ненавиждат хората за това, че умеят да се радват. Животът им е толкова празен, че те биха желали да изживеят нечий друг или да го провалят. Човек само може да ги съжалява.
Но как да живеем, за да не даваме повод на тези безделници да ни хулят?
Живейте така, все едно вашият дом има стъклени прозрачни стени, а в стаята ви живее говорещ папагал. Направете така, че да не се срамувате от нито една ваша постъпка. Не се поддавайте на ласкателства и провокации, правете това, което смятате, че е нужно. Запомнете, манипулаторът и интригантът не могат да е превърнат в искрени хора. Понякога, за лукса на искреност трябва да се плати.  Кое за вас е важно, да си запазите топлото място или да зарежете тази игра на котка и мишка и да вървите напред и нагоре? Понякога в живота се случва да останеш и да търпиш, това е нормално, но главното е да разбереш, защо го правиш.
Не забравяйте, че ако имате врагове, имате и приятели!

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.