Електромобилите са екологически чисти и престижен вид транспорт. Но имат един основен недостатък, нуждаят се от често зареждане на батериите.
Американски учени въз основа идеите на Тесла предлагат едно елегантно решение, зареждане на електромобил по въздуха по време на път.
Идеята е на физикът,  Шанхай Фен от Станфордския университет. Според него, по пътя трябва да се създаде слабо електромагнитно поле, което ще влиза в резонанс с индуктивните бобини в автомобила, които ще прехвърлят електрическата енергия.
Безжичното предаване на електрическа енергия е лайтмотивът на една мечта в творческа работа на сръбския изобретател Никола Тесла. Поради прекратяване на финансирането му, той не е успял да изпълни своя план.
Изграждането на ефективно работеща система се дължи на друг югославски учен Марин Солячичу. Обмена на енергия ставал на два метра.
Съгласно изчисленията, колите ще могат да приемат около 10 киловат електроенергия с ефективност 97% за кратък промеждутък от време, само 7 микросекунди. Системата напълно отговаря на изискванията за скорост на автомагистралите.
Такъв начин на зареждане има две преимущества. Шофьорите няма да закъсват на пътя поради недостиг на заряд в батериите и теглото на автомобила може да бъде намалено за сметка на по-малки батерии.
За сега физиците планират да създадат работещ прототип.

Изобретателят Каре Халворсен е създал робота MorpHex, който външно напомня на сфера.

Неговата особеност се състои в това, че може да променя формата си. То се превръща в устройство подобно на рак.

За сега робота все още не може да се върти, но е в състояние да ходи с помощта на образуващите сферата венчелишчета от поликарбонат. Представеният прототип се движи с 25 серво.

Компанията Konark е известен световен разработчик и производител на пластмасови планки, които превръщат част от слънчевата светлина в електричество. Наскоро ръководителите на компанията обявиха своето ново постижение, създаването на специални влакна, които могат да преобразуват слънчевата енергия в електричество. По този начин, алтернативната слънчева енергия може да се добива от дрехи изработени от такива нишки.

Всяка нишка се състои от два електрода, които са покрити с многослойни обвивки. За производството на първия електрод се използва неръждаема стомана с дебелина 100 микрона. Вторият електрод е с дебелина 50 микрона, обвита със сребърна паста. Електродите не трябва да докосва.

Вече е направен прототип на такава нишка и от нея са изтъкани тъкани и са ушити дрехи. За сега не е уточнено могат ли да се перат такива дрехи и дали с тях може да се ходи под дъжда. Специалистите са заявили, че тези нюанси ще се уточняват по време на масовото производство.

Група готвачи за деня на железничаря направили торта във вид на планина и я нарекли „Зимна приказка“. Западно-сибирският железничарски ски курорт в планината Грийн е станал прототип на тортата.
По бисквитените склонове на „планината“ се спускали състезатели и любители. В подножието ѝ минавала железопътна линия направена от масло. По „сладките“ релси се движел вкусен локомотив с вагони.
Височината на шедьовъра е била около половин метър, а общата му площ 4 кв. метра. За направата на тортата са отишли 1250 яйца, 55кг брашно, 9кг масло, 40 литра сметана, 17 кг сухо мляко и 25 кг пудра захар.
За създаването на „вкусната планина“ са се трудили 6 човека в продължение на 3 дни.

Края на XIX век. В културата на Норвегия се открояват две имена: Хенрик Ибсен и Едвард Григ. Драматург и композитор. Тяхното творческо сътрудничество е довело до създаването на сюитата „Пер Гюнт“.
В писмото си от 23 януари 1874г. Ибсен, който тогава е живял в Дрезден, се обърнал с молба Григ да напише музика към драмата „Пер Гюнт“. Ето какво е написал в писмото си великият драматург.
„Уважаеми Едвард Григ!
Обръщам се към Вас по повод на един мой план, който се готвя да изпълня. Съгласни ли сте да напишете към пиесата „Пер Гюнт“ необходимата музика? Не се съмнявам, че можем да разчитаме, тази пиеса да бъде представена  в Копенхаген и Стокхолм. Но аз Ви моля, докато не е огласено за това, да ми дадете по възможност най-скоро отговор.
С уважение Хенрик Ибсен „.
След получаване на писмото, Григ веднага пристъпил към работата. Драмата на Ибсен и неговите герои силно докоснали сърцето на композитора.
В историята се разказва историята на един млад мъж, който напуска родния си дом с надеждата да забогатее и да намери своето щастие. Много години се скитал Пер Гюнт. Посетил много страни видял много неща. Накрая се върнал в родината си остарял, измъчен, не намерил своето щастие. Връщайки се у дома Пер Гюнт осъзнава, че най-скъпото за него е родната земя, майка му и невястата му Солвейг, която го чакала четиридесет години и вярвала в завръщането му.
За прототип на Пер Гюнт послужил самият автор.
Когато Ибсен писал драмата си, се намирал  в дълбока духовна криза. В Норвегия не приемат произведенията му. Той много страдал и заминал зад граница. И там далеч от родната зема идва мисълта да напише за скитанията на младия човек.
Григ започнал бързо да пише музика към пиесата. Интересното е, че музикална тема за главния герой Пер Гюнт няма, явно образа на юношата бил неприятен  за композитора. Но първо написал музика характеризираща точно Солвейг. Девойката, която дълго и предано чакала.
Интересното е, че в пиесата на Ибсен песента на Солвейг  я няма. Ибсен само е написал  забележка „Солвейг пее“.
Мисълта за песента на Солвейг принадлежи на композитора.
А ето и самата песен:
Зимата мина и пролетта ще премине, и пролетта ще премине.
Цветята ще изсъхнат, снегът ще ги затрупа, снегът ще ги затрупа.
И ти ще се върнеш при мен, сърцето ми говори, сърцето ми говори.
Вярна ще ти остана, само за теб ще живея, само за теб ще живея.
Ще се върнеш при мен и ще ме обикнеш, и ще ме обикнеш.
От беди и нещастия ще те укрия, ще те укрия.
Ако никога не се срещнем отново, не се срещнем отново,
въпреки всичко, аз ще те обичам о моли мой, о мили мой.