Учени от Калифорнийския технологичен институт, вдъхновени от природата, са създали листа, които дават възможност на слънчеви устройства да разделят водата и да се получава водород за гориво.
Пробивът е станал благодарение на това, че учените внимателно са разгледали химическите процеси, протичащи в живите растения.
Новият тип защитно покритие може да се използва в полупроводникови материали, за да се избегне появата на ръжда и да се облекчи химическия процес, играещ ключева роля в производството на гориво с помощта на слънчева енергия.
Покритието обеспечава производството на ефективно и стабилно гориво, на рекордни нива. В системата няма да се отделят взривоопасни смеси на водорода и кислорода.
Иновацията ще позволи производството на ефектни фотосинтезиращи системи или изкуствени листа. Устройството в основата си копира естествения процес на фотосинтеза, в който участват слънчевата светлина, водата и въглероденят диоксид.
Изкуствените листа се състоят от два електрода – фотоанод, фотокатод и мембрана.
Фотоанодът е отговорен за използването на слънчевата светлина за окисляване на водни молекули, което води до образуването на газообразен кислород, протони и електрони.
Фотокатодът рекомбинира протоните и електроните, създавайки водород.
Мембраната разделя газовете един от друг, предотвратява експлозията и позволява безопасното им използване.

Американски учени от университета в Колорадо са установили, че на височина от 11 500 км невидим щит защитава Земята от проникването на вредни частици.
Благодарение на мощната защита на хиляди километри над Земята, бързи електрони от радиационни пояси на Ван Ален, които се наричат “ електронни убийци“, не достигат повърхността на нашата планета. Ултрабързи частици ускорени почти до скоростта на светлината, заплашват астронавтите и космически апарати по време на интензивни слънчеви бури.
“ Това е същото нещо, все едно електрони да удрят стъклена стена в космоса. Защитната бариера напомня на щит от научно-фантастичния филм “ Стар Трек“. Това е наистина загадъчно явление, но тази мистериозно бариера не е научна фантастика,“ – каза един от авторите на изследването, Даниел Бейкър.
През 1958 г. е бил открит пояс на Ван Ален. Тази два пръстена от високоенергийни частици, обикаля около Земята на разстояние от около 40 хиляди км от нейната повърхност. Вътрешният пояс е изпълнен с високо енергийни протони, а външния с електрони.