Веднъж попитали Нютон:

– Колко дълго формулирахте своите закони?

Великият учен отговорил:

– Моите закони са много прости. Бързо ги формулирах, но преди това трябваше много дълго да мисля.

Един човек разхождайки се в областта си проклинал свещеника и разпространявал за него лъжи и злобни слухове.
Един ден съвестта му проговорила и той отишъл при свещеника и го помолил да му прости. Казал му, че бил готов да направи всичко, за да изкупи греха си.
Свещеникът взел една възглавница от дома си,  дал я на човека и му казал да я разпори и перушината й да разпръсне по вятъра. Това желание се сторило странно на мъжа, но отишъл и го направил.
След това се върнал при свещеника и му казал, че е изпълнил всичко.
– А сега, – казал свещеникът, – иди и събери всички пера.
Мъжът трепнал. а свещеникът продължил:
–  Въпреки, че покаянието и желанието ти да поправиш злото е искрено, ти не можеш да поправиш щетите, които са нанесли твоите думи, така както не можеш да събереш разпилените пера от вятъра.

Веднъж в манастира в Сцете един от монасите обиди друг монах. Игумена на манастира Сисоис помолил обиденият монах да прости на този, който го е обидил.

– Не мога да направя това – каза монахът. – За това, което е направил, трябва да си понесе наказанието.

Тогава брат Сисоис вдигнал ръце към небето и започнал да се моли:

– Исусе, ние повече не се нуждаем от теб. Сега сме способни да заставим грешника сам да плати за престъпленията си. Можем да отмъщаваме със собствените си ръце и да се справяме със злото. Така че можеш да ни оставиш сами. Това няма да бъде голям проблем.

Засрамен обиденият монах веднага простил на брата си.