Преди три години над село падна голям град. Стъмни се посред бял ден като привечер, засвятка, задуха, облаците легнаха с търбусите си върху земята и небето се продъни.
Градушката би и кълца, а като се просветна и небето отново се засмя, всичкото наоколо приличаше на една извадена из подмолите удавница.
Хората от селото излязоха навън с децата, а старците, стояха с наведени глави и мълчаха.
Всички знаеха, че Бог беше изпратил тази градушка, но никой не повдигна ръка към небето и ничия уста не изрече проклятие.

Едва ли не всеки жадува за власт, па макар и само над един себеподобен. Тъкмо в това е нещастието. Ще кажеш, така е устроен светът. За порока лесно се намира оправдание.
На никого обаче не минава през ума, че това е проклятие за човешкия род, че злото на властолюбието, с което са заразени всички,  от старшията на метачите до могъщите императори,президенти, военачалници …… е най-страшната от всички злини и някой ден човешкият род скъпо ще заплати за нея.
Ще загинат народи в борба за господство, ще се унищожат взаимно.
Светът, който се държи на властта, не може да бъде друг. Както е съществувал досега, така ще продължи да съществува.
Властта е била винаги на по-силния, така че и занапред силните ще управляват света. И този ред е неизменен, както звездите на небето. Тях никой не може да
ги размести.
Хората няма да се научат от проповедите, нито от небесните внушения! Винаги ще следват кесарите, както стадата овчарите си и в преклонението си пред силата и
благата ще почитат онзи, който се окаже най-безпощаден и по-могъщ от
всички. Ще славят пълководците и техните битки, в които ще се леят
реки от кръв заради господството на едни и подчинението и унижението
на други.
Това ще се смята за доблест, възпявана, предавана от поколение на поколение, ще се развяват знамена и ще тръбят фанфари, кръвта ще кипва в жилите и ще се полагат клетви. От името на народа ще се обявяват войни, ще се насажда омраза към враговете.
Един владетел ще благоденствува, а другият ще бъде поробен заедно с народа
си и земите му ще бъдат отнети, това е смисълът на битието от незапомнени времена.
Навярно ти искаш навсякъде да има доброта, но забравяш, че човекът е звяр, че той не може без войни, както плътта не може без сол. Тогава….?

Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.

Научих за един много странен албански обичай. Искате ли да научите за него, сигурна съм, че не сте го чували?
Виргъреша се прави в родове, в които се раждат само момичета. Обичаят цели да умилостиви някакви сили, за да се родят и момчета.
Виргърешата се заклева пред старейшините на клана, че никога няма да се омъжва и ще остане девствена. След клетвата тя приема мъжко име, реже косите си, облича се в мъжки дрехи и започва да се държи като мъж. Не върши и никаква женска работа.

Родителите й я наричат също сосе, превежда се като последната, с която свършва родът. Но ако и след това не се роди момче, името сосе става проклятие. Това показва краят на този род.