Глаголицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глагол, означаваща „дума“, такова е и названието на буквата Г. Тъй като да глаголя означава да говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековните гръцки малки букви. Предполага се, че буквите Ш, Щ и Ц са извлечени от северносемитското писмо. Фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици.

Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Глаголицата е съставена само от един вид букви, няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска  – обла глаголица и хърватска – ъглеста глаголица.

В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци.

С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
На глаголица са били написани и първите оригинални славянски произведения.

На Хемингуей често приписват авторството на краткия разказа: „For sale: baby shoes, never worn“ – „Продават се детски обувки още не носени“.

Писателят се хванал на бас с приятелите си, че ще напише завършено произведение от шест думи и успял да спечели от всеки по 10 долара.

В действителност подобно обявление за детски обувки или колички са се появили в американските вестници много преди да започне писателската кариера на Хемингуей.

Различни автори публикували статии с разсъждения за такива обявление, в които са ги определяли като кратки разкази.

А историята за парите на Хемингуей се появила в печата едва през 1990 г.

Като се започне от XVIII век, с плетене на дантели се е занимавало цялото „сухопътно“ население на Раума. Градът се намира на брега на Ботническия залив.

В нашите дни това изкуство – плетенето на дантели,  не е забравено.

Произведенията на местните майстори са доста известни не само във Финландия, но и по цяла Европа.

Всяко лято, в края на юли в Раума се провежда Седмичното плетене на дантели.

Гостите на града на този празник не само могат да си купят от тези красиви дантели, но и да усвоят основите на тази тънка почти бижутерска работа.

Името на д-р Уотсън в произведенията на Артър Конан Дойл се споменава четири пъти.

В „Етюд в червено“ и още две истории той се появява като Джон Х. Уотсън, но в „Човекът с обърнатата устна“ жената го нарича Джеймс.

Смята се, че това е грешка на Дойл, но изследователите на творчеството му имат и друга хипотеза.

Според тях Джеймс е вариация на средното име на доктор Хамиш.

През 1877 г. италианският астроном Джовани Скиапарели открил на Марс мрежеста структура от линии, които нарекъл с думата „canali“.

На италиански език това може да означава както такива с естествен произход, така и изкуствени.

При превода на английски бил употребен терминът „canali“, който се отнася за изкуствени обекти.

Това е провокирало появата на множество теории и литературни произведения за високо развити цивилизации на Червената планета.

По-късно било доказано, че тези канали били оптическа илюзия, причинена от несъвършенствата на телескопите по това време.