Етиопската пустиня Данакил заслужено носи прозвището си „ад на земята“. Ако отидете там, това ще бъде най-лошата ви екскурзия в живота. Такъв пейзаж няма никъде другаде, дори и в самия ад.
Ако попаднете само веднъж в тази пустиня, няма да искате да летите до Марс, защото в нея човек се чувства като във космоса.
Усеща се катастрофалния недостиг на кислород, трудно се диша, но за това пък има изобилие от зловони изгарящи газове, които се отделят под краката от вулканичната повърхност с плаваши камъни.
Да пътуваш до тук е равносилно да искаш да скъсиш или загубиш живота си. Горещината е + 50 градуса.
Опасност има при пробуждането на вулкана. Можеш да се свариш в горещата му лава и за цял живот да се надишаш на серни изпарения.
Освен това, често в борбата за вода и храна, тук туристите ги  очакват полудиви племена от областта Афар, които са въоръжени и гладни. Те могат да бъдат неприятно приложение към неземната красота на пустинята Данакил.

В края на 17 и началото на 18 век японският управител Токува Цунайоси влязъл в историята с прозвището „Кучешкият шугун“.
Той е издал закон за защита на животните. Най-рания известен закон от такъв род. Забранил под страх от смъртно наказание да се убиват кучета и котки, и да се претоварват конете.
Към бездомните кучета, трябвало да се обръщат ласкаво „Ваше превъзходителство куче“. Тези, които не се подчинявали били подлагани на телесни наказания.
В столицата Едо били построени няколко приюта за размножаващи се кучета, където животните били по-добре хранени от селяните.
Тези мерки заедно с финансовата криза предизвикали недоволството на населението.
След смъртта на Цунайоси, неговия наследник веднага отменил този закон.