Живял някога един човек, по-глупав от него едва ли ще намериш.
Видял, че възрастните хора слагат очила, когато четат и той решил да се снабди с такива.
Отишъл в един магазин и поискал очила. Сложил си ги, взел един календар, гледал, но нищо не могъл да прочете. Помолил за други очила. Магазинерът натрупал цяла камара очила пред мъжа, но той не могъл да намери подходящи за себе си.
Продавачът бил изненадан от това и внимателно се вгледал в купувача. Забелязал, че мъжът държи календара надолу с главата и го попитал:
– Защо не можете да си изберете нито един чифт очила?
– Лоши очила продавате, – казал мъжът. – Ако бяха добри щях да прочета поне нещо.
– Извинете, а вие можете ли да четете?
– Ако бях грамотен, очила не биха ми трябвали!

Живеел в едно село хитрец, който помагал на хората при продажбата на стоката им.
Повикал го един съселянин да му посредничи при продажбата на кравата. Кравата била стара и безполезна, но хитрецът се съгласил. По време на продажбата той намигал ту на продавача, ту на купувача.
След няколко дни го срещнал бившия собственик на кравата и веднага започнал да му благодари:
– Благодарение на вашата помощ, аз имам повече от това, което очаквах.
– Добре ме разбра тогава, – казал хитрецът, – исках да ти кажа да искаш повече за кравата, но тъй като наоколо имаше много народ, не можех друго да направя освен да ти намигам.
Малко по-късно хитрецът срещнал и новият собственик на кравата.
– Изгорях, – започнал да се оплаква човекът, – кравата за нищо не става.
Хитрецът съкрушено навел глава и казал:
– Съжалявам, че не ме разбра. През цялото време ти намигах, все едно ти казвах: „Не купувай тази кльощава крава“. Не можех да кажа нищо на глас, наоколо имаше много хора.

Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….

Мъж внимателно разглежда изложените украшения в бижутериен магазин. Между продавачът и клиента се завързва доста интересен диалог.
– Тази седмица в нашия магазин има отстъпка 20% за всички бижута, – казва продавачът. – Сигурен съм, че приятелката ви ще бъде във възторг, ако и купите нещо!
– Аз нямам приятелка, – промърмори недоволно мъжът.
– Нямате приятелка?! – озадачен казва продавача, след като е забелязал колко красив и представителен е мъжът пред него.
– Не …… Жена ми не позволява.
Какъв порядъчен джентълмен! Какво ще кажете?!

През 1970 г., американски издатели смятали за нежелателно авторите да издават повече от една книга в година. Стивън Кинг, който искал да публикува повече, започнал да подписва някои от работите си с под псевдонима Ричард Бакман.
През 1984 г., един продавач в книжарница открил сходство на литературните стилове на двама автори. Той намерил в библиотеката на Конгреса бележка, че автор на един от романите на Бакман е Кинг. Продавачът веднага уведомил издателите на Кинг за своето откритие.
Писателят сам се обадил на този продавач и му предложил да напише разобличаваща случая статия, като се съгласил и на интервю.
В резултат на това, в пресата излязло съобщение за смъртта на Ричард Бакман от „рак на псевдонима“.