Тригодишният котарак от Калифорния на име Трабл е признат за най-високият от своя род на планетата.
Възможно е тези размери да са свързани с това, че един от родителите на животното е наполовина африканска дива котка сервал. Но даже и за такива грациозни животни Трабл е твърде голям.
Забележете, «trouble» в превод на английски означава „проблем, неприятности“, но въпреки това стопанката на котарака  Деби Мараспина казва, че той е послушен и гальовен като малко коте.

За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.

Веднъж в манастира в Сцете един от монасите обиди друг монах. Игумена на манастира Сисоис помолил обиденият монах да прости на този, който го е обидил.

– Не мога да направя това – каза монахът. – За това, което е направил, трябва да си понесе наказанието.

Тогава брат Сисоис вдигнал ръце към небето и започнал да се моли:

– Исусе, ние повече не се нуждаем от теб. Сега сме способни да заставим грешника сам да плати за престъпленията си. Можем да отмъщаваме със собствените си ръце и да се справяме със злото. Така че можеш да ни оставиш сами. Това няма да бъде голям проблем.

Засрамен обиденият монах веднага простил на брата си.

Веднъж един китайски учител казал на своя ученик:
– Разгледай тази стая и се опитай да намериш всички предмети в кафяво.
Младия човек се огледал. В стаята имало много предмети в кафяво: дървените рамки за картините, светло кафяв бил дивана, корнизите, бюрото, някои книгите и наред с други малки неща.
– Сега затвори очи и изброй всички предмети в…. синьо.
Младият мъж се усмихнал:
– Не съм забелязал нищо синьо.
– Отвори очите си и виж колко много сини неща има тук. Тази красива ваза, рамките на фотографиите, книгите на този рафт, ризата на закачалката. Погледи всички предмети, които си изпуснал.
– Но това е уловка, – казал младия човек. – Аз търсех предметите в кафяво, а не в синьо.
– Това именно исках да ти покажа. Ти търсеше и намери само тези в кафяво, а изпускаше предметите в синьо.Така става и в живота, ти търсиш и намираш лошото, но изпускаш хубавото.
– Учили са ме да очаквам лошото, та когато се случи да не се разочаровам.
– Но това е лошо – казал старият китаец. – Това погрешно убеждение, разрушава мечтите ни и не ни дава да бъдем щастливи.
– Но защо? Ако се надявам само на добро, аз се излагам на риска да бъда разочарован.
– Ако ти очакваш лошо то ще ти се случи и обратното. Очаквайки най-лошото ние изпускаме всичко добро, което се случва в живота ни. Ето погледни, колко богати и известни хора, които имат всичко, изпадат в депресия и стават наркомани. Това става, защото те не се фокусират на това, което имат, а на това което нямат. Така те правят себе си нещастни.
Нашите чувства към събитията в живота, определя начина, по който се свързваме с тях. Във всяка ситуация има нещо добро, а всеки проблем е замаскиран дар.
– Невероятно!- възкликнал младия човек. – Излиза, че аз съзнателно мога да изменя отношението си към дадената ситуация и да очаквам добро.

Днес, докато най-добрите „мозъци“ на планетата се опитва да намери отговор на въпроса „Как и какво да правим с глобалното затопляне на планетата?“, някои животни успешно се адаптират към промените в температурата на Земята.  Така например британски учени от университета в Ексетър са установили, че по-голямата част от зелените морски костенурки снасят яйцата си в пясък с температура няколко градуса по-висока от обичайната температура.

Изследванията са направени на остров, който се намира на британска територия в южната част на Атлантическия океан. На този остров стотици влечуги снасят яйцата си за възпроизводство. Оказало се, че костенурките предпочитат да снасят яйцата си на плажове, чиято температура е с няколко градуса по-висока от останалите. Учените отбелязват, че увеличаването на температурата на околната среда не се е превърнала в проблем за влечугите, особено при размножаването им.

Изненадващо е, че яйцата, които са поставени в горещия пясък, по-добре понасят измененията на температурата от тези, които са били на плажа. Освен това, младите костенурки, които са родени в по-топла среда, в бъдеще се оказват по-успешен и по-лесно оцеляват.

Колко време е отнело на костенурките да се приспособят към новите условия, учените не знаят, но тези изменения могат да се разпространят в  близкото бъдеще и върху целия вид.