Двамата полски лекаря Евгениуш Лазовский и Станислав Матулевич по време на немската окупацията спасили 8000 евреи с помоща на „биологично оръжие“.
Те открили, че при ваксина с умъртвени бактерии Proteus OX19, кръвната проба дава лъжлив тест за заболяване от тиф. Знаейки това, лекарите решили тайно да ваксинират хората от полския град Розвадов и неговите околности. След това изпратили кръвни проби на нацистите.
Правейки анализ, нацистите решили, че в града върлува тиф. Обявили цялата зона за карантинна и изобщо не влизали в нея.
По такъв начин живеещите там еврейски семейства избегнали възможността да бъдат убити веднага, както заразени еврее с тиф на други места. Те се спасили и от изпращане в концентрационните лагери.

Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.

Немски учени са успели да разработят нова технология позволяваща да се запомнят масиви с особено секретни данни не в компютър, а в биологичен „склад“ – растение.
В основата на технологията е залегнала „химическа азбука“ с помощта, на която данните могат да се представят или разпознаят. В даденият случай информацията не се кодира в елементите на интегрална схема, а в молекули.
За да се създаде „биопамет“ достатъчно е да се инжектират гени в растение или органите на животно, които стават носители на секретната информация. Обратно, за да се разшифроват данните, ни е нужна микроскопична проба, съдържаща молекули, в които е инжектирана информацията.

С помощта на специален химически ключ, известен само на шифровчика, започва реакция наречена полимераза, която позволява да се създадат толкова копия на молекулите, колкото са необходими за анализ.
Фокуса на този сложен способ за защита, не е с цел да се предпази собственика от проникване в базата данни, а по-скоро да се ограничи манипулирането с тези данни.