Авторът на този популярен продукт е бил само на 11 години, когато открил начин, как да го прави. Той забъркал прах от типа на «Юпи» или «Инвайта» във вода и забравил да го изпие.

Чашката с дървената бъркалка останала на улицата, а по това време било много студено. Сместа замръзнала, а когато момчето опитало получилото се лакомство много го харесал.

Показал го на всичките си приятели, но забравил веднага за него.

Едва след 18 години той си спомнил за своето „изобретение“. Така се появил сладоледът „Epsicles“.

Другите производители не си губили времето напразно и пуснали свои версии на този вид сладолед.

В резултата на това, днес имаме различни видове сладолед на клечка.

Един овчар изкарал козите си на пасбището. Виждайки, че те пасат заедно с дивите си посестрими, вечерта всичките ги подгонил към кошарата си.

На другия ден се развихрила буря. Овчарят не могъл да изкара стадото, за това го хранил в кошарата си. На своите кози давал по-малко, колкото да не умрат от глад, а на новодошлите много повече, за да ги привърже към себе си.

Когато бурята утихнала овчарят изкарал козите на паша. Дивите кози веднага хукнали към гората и избягали. Овчарят започнал да ги укорява за неблагодарността им:

– Грижих се за вас много повече, а вие ме напускате.

Козите се обърнали и му казали:

– Ние едва вчера дойдохме, а ти се грижеше за нас по-добре, отколкото за старите си кози. Ако дойдат нови в стадото ти ще предпочетеш тях пред нас.

Не се сприятелявайте с човек, който дава предимство на новите си приятели, а старите загърбва, защото ако придобие нови приятели, вас ще зареже.

Веднъж двама приятели се скарали и единият ударил другия. Удареният го заболяло, но нищо не казал, но написал на пясъка:
„Днес най-добрият ми приятел ме удари.“
Двамата продължили да вървят по-нататък и стигнали до един оазис и решили да се изкъпят. Този, който получил плесницата едва не се удавил, но приятелят му го спасил. Когато дошъл на себе си издълбал на един камък:
„Днес най-добрият ми приятел ми спаси живота.“
Този, който ударил приятеля си и му спасил живота, попитал другият:
– Защо когато те обидих ти писа на пясък, а сега на камък?
Приятелят му казал:
– Когато някой ни обижда, трябва да го напишем на пясъка, за да го изтрие вятъра. Но когато някой прави нещо добро, трябва да се издълбае на камък, за да не може никой да го изтрие.

Когато Майкъл Петерсон видял, че малко момиченце потъва, той скочил във водата да я спасява.

Четири годишната Хавей той спасил, но след това се парализирал от гърдите до петите.

Карлиса Джонс, майката на Хавей, описва така трагичното гмуркане на Майкъл:

– Той се показа над водата с нея. Когато я хванах и се огледах, той плаваше на повърхността на водата.

Течението на реката било много бързо. Петерсон си счупил шията веднага щом попаднал във водата. Майкъл веднага след като извадил детето, бил откаран в болницата.

Петерсон е работил в строителството, но не е имал медицинска застраховка. Майкъл за втори път спасява човек. Преди няколко седмици е изкарал от кабината на камион шофьорът, секунди преди да се взриви двигателят.

– Той е направил това, което се надява другите да направят за него, – споделя майката на Майкъл.

Приятелите на Петерсон са основали фонд в местната банка, а във Фейсбук са направили страница, в която съобщават за състоянието на Майкъл.

Веднъж в дома на Глинка се събрали приятели. На трите рояла, които се намирали в гостната на композитора, решили заедно да свирят произведения на Бетховен.

Трябва да отбележим, че те много обичали музиката на Бетховен, но били дилетанти.

След пет минути Глинка сложил ръка зад гърба си и започнал нервно да крачи в салона.

– Михаил Иванович какво ви е? Защо така пристъпяте напред-назад? – попитал един от музициращите гости.

– Така не може, господа, – възкликнал Глинка отчаян. – От половин час изтезавате и без това нещастния Бетховен. Имайте милост! Бетховен никога не е писал, вашите импровизации.

–