Насленикът на британския престол принц Чарлз превел целия си автопарк на биодизел. Сега почти всички негови коли вървят с гориво, получено от рециклирани масла за готвене.
Още един автомобил Астон-Мартин 1970 г., подарен от кралицата послучай 21-та му годишнина, работи с биотопливо от вино.
Трудно може да се упрекне принц Чарлз за расточителство. За преработка се взема вино, което е произведено от английски производители и е над лимита на ЕС.

Електроните книги несъмнено имат своите плюсове и преимущества. Но нито едно устройство няма да даде същия ефект като една чудесна книга на 360° от Yusuke Oono. Така японският художник, голям любител на експериментите, нарекъл своя проект, който представлява триизмерна приказка на Снежанка, оформен като необичайна книга с миниатюри.
Ако отворим книгата на  360° ще се получат „хартиени спектакли“. Фигурките на Снежанка и седемте джуджета, на Вещицата и принца, на конете и каретите, на кралския замък, дивите животни и птиците, на къщата в гората и отровната ябълка не са нарисувани, а са изрязани с лазер. Така че приказката не само може да се чете и разкаже, но и покаже.
Говорейки за книгата, художникът казва, че обича да експериментира, в частност, да търси нови форми и методи на работа с пространството и измеренията. Тази миниатюрна книга, която може да се помести в длан, е един от опитите да се създаде триизмерен свят от двумерен. Yusuke Oono е уверен, че да се занимават с тази книга ще се хареса не само на децата, но и на възрастните. Нали приказките нямат възраст. Те привличат читателите си не само със съдържанието, но и с формата си.
Приказка за Снежанка, с лазерно изрязани страници в хартиена книга, е спечелила първа награда в категорията „фристайл“ на дизайнерския конкурс за 2012 г.

Живял на небето един ангел. Това била много красив юноша със златна, къдрава коса и големи, бели крила. Всеки ден го изпращали на земята да помага на хората, за да се осъществят най-важните им желания. За съжаление при него абсолютно нищо не се получавало.
Долетял той до един човек със сиво палто, а той му казал:
– Искам голяма къща и много пари.
Уви… – кършел ръце ангела… – Аз не мога да направя това!
– Що за ангел си тогава? – Възмутено крещял човекът и разтваряйки своя чадър се изгубвал в пелената на дъжда.
Долетял ангелът до една жена, а тя му казала:
– Мечтая за истински принц, който живее в дворец и има много слуги.
– Не мога да изпълня вашето желание… – тъжно казал ангела.
– Никакъв ангел не си ти! Върви си! – отблъснала го жената и продължила да нарежда стоките по рафтовете.
Тъжно станало на ангела. Отлетял далече от града и решил да си почине накрая на една гора. Седнал на пожълтялата есенна трева и заплакал:
– Какъв ангел съм аз? Хората искат да им изпълня мечтите, а аз нищо не мога да направя….
Изведнъж чул тъжен глас:
– Извинете, можете ли да ми помогнете?
Огледал се и видял на едно дърво върху клона малък пашкул.
– Вие нали сте ангел? Не можете ли да ми помогнете? – Повторил молбата си гласът.
– Никакъв ангел не съм аз….не мога да ти помогна.
-Но нали ангелите изпълняват най важните желания? – Не се предавал гласът от пашкула.
– Да изпълняват, но при мен все не се получава….
След тези думи по бузите на ангела потекли сълзи. А гласът продължил:
– Не мога да се измъкна от пашкула, ако можете да ми помогнете…
– Да излезеш от пашкула? Ти сигурно се шегуваш? – Махнал с ръка ангела. – Хората искаха от мен големи домове, знатни женихи, изгодна работа. Техните големи желания не можах да изпълня, та какво остава за твоето малко желание.
– Моля ви, опитайте! –  гласът умоляващо изстенал.
– Ами, добре…. Ще опитам. – Съгласил се ангела.
Той протегнал ръка към пашкула и….
В същия миг от там изхвръкнала невероятно красива пеперуда. Тя започнала радостно да кръжи около ангела и като му благодарила отлетяла надалеч.
В този момент ангела разбрал, че най-малките желания са най-важни.

Имало едно време една жаба. Тя много искала да се превърне в царица. Мислила си как някой принц като се разхожда край блатото, ще го хване и ще му каже: „Ожени се за мен или ще умреш в тресавището“. Лошото било, че тук не идвали принцове, но тя всеки ден обикаляла владението си като упорито търсела младоженеца.
Веднъж край блатото попаднал принц, който търсел лек за гневливия си и баща. Уморен от безгрижният живот на най-малкия си син, царя му казал:
– Жени се или няма да получиш една трета от царството в наследство.
Но Иван не искал да се обременява със семейни задължения. И решил да се поразходи, да събере малко от любимите къпини на баща си, за да укроти гнева му.
А къпините през тази година народили много плод. Докато се усети Иван събрал пълна кофа. Скачал весело от хълмче на хълмче, но се препънал и паднал в блатото.
– Помощ!- завикал Иван със всичка  сила.
А жабата се оказала точно там.
– Принце, ожени се за мен.
– Каква беда ми дойде до главата, да се женя за жаба!
– Че си в беда е ясно, но без моя помощ няма да се измъкнеш оттук.
– Ще видим – заканил се младежът.- Помощ!
– Тук няма никой. На това място живея съвсем сама.
Примирил се царският син, нямало какво друго да прави.
– Нека твоята да е. Измъкни ме от тук.
– Първо ме целуни.
Било му противно, но целунал жабата и….жабата се превърнала в жена.
– Е, харесваш ли ме?
Иван си замълчал и нищо не казал.
– Не приличам ли на принцеса?
– За да се превърнеш в принцеса трябва да бъдеш с такова потекло.
– За това ще поговорим по-късно. Вземи ме за жена и ще стана принцеса.
Жабата извадила  Иван от блатото. Направили сватба. Принцът получил една трета от царството в наследство. И това не било всичко. Новата принцеса не харесвала жилището, дрехите си, дори искала да се разходи и зад граница. Измъчил се Иван. Често започнал да ходи на лов. Връщал се посред нощ само и само да не вижда жена си.
Съжалил се един старец над Иван. Посъветвал го да плюе върху жена си и тя отново се превърнала в жаба. Отнесли я обратно в блатото. Но тя не се отчаяла и се надявала да хване някой друг принц, по-добър от Иван.
Само, че тя не знаела че принцът е оставил надпис на брега: „Опасно за живота“.

Персийският принц Кир, наречен на своя прочут праотец и спартанският пълководец Лисандър се разхождали заедно из царската градина в Сардис.

Градината удивила пълководецът. Дърветата били засадени на равни интервали в идеално прави редици, разположени точно под прав ъгъл. Изненадан Лисандър казал:

– Кир, удивен съм от тази красота. Но повече съм впечатлен от онзи, който е премерил и подредил всяко дърво за теб.

Кир бил поласкан от похвалата и казал:

– Аз измерих и подредих всичко това, а също засадих и някои от растенията.

Лисандър погледнал към Кир. Видял красивите дрехи, с които бил облечен. Усетил парфюма,забелязал огърлиците и украшенията около глезените му и другите скъпоцености, които носил и казал:

– Какво искаш да кажеш, Кир? Наистина ли си засадил някои от тези дървета със собствените си ръце?

А Кир отговорил:

– Това изненадва ли те? Когато съм силен и здрав, никога не сядам на вечеря, без да съм се изпотил с военни упражненения или селскостопанска работа, като се старая да извърша благородна дейност.

Не е ли странно, че най-богатият владетел на земята работи като обикновен роб?