Учени от Харвардския университет са успели да създадат изкуствен крак на плъх, използвайки стволови клетки.

Специалистите твърдят, че крайникът напълно функционира, той има мускули, кръвоносни съдове и хрущяли.

Така учените са проверили на практика разработената от тях уникална методика. Те отгледали крака на гризача в биореактор.

Учените няма да спрат до тук, сега те ще се опитат, по същия начин, да създадат ръка на примат.

В бъдеще учените се надяват тяхната технология да помага и на човека.

Орангутанът Сурия и кучето Поско били отгледани заедно в светилището на Южна Каролина.
Те се срещнали, когато Сурия забелязала бездомния Поско, скитащ из центъра за животни. Грижещите се за животните решили да вземат кучето, което да прекарва време със Сурия. Така, че примата да си има приятел.
Орангутаните са много умни и предпочитат да не са сами. Сурия водела кучето на каишка около центъра. Те плували заедно. „Двойката“ се пързаляла по гърба на слона, който също живее в светилището.
Тези двама представители на животинския свят са причина за написването на книга, приходите от която ще бъдат инвестирани в създаването на общият им дом.

Погледнете това животно. Не е ли прекрасно?
Филипински Дългопети е един от най-малките примати в света и за съжаление този вид е на границата на изчезването.
Височината на възрастен Дългопети е около 16 см и тежи около 140-160 грама. Размерът на мъжкия съответства на размера на малка ръката на човека.
Най-запомняща се част от тялото на това прекрасно животно, разбира се, са очите, сред други бозайници то има най-големите очи. Големите мембранни ушите също се отличават от другите части на тялото на примата. Това му помага да ловуват през нощта.
Главата си може да завърти на 180 °. Има къси предни крака и удължени задни, вълнообразна кожа, с копринена текстура. Цветът варира от сивкаво кафяв до тъмно кафяв.
Обитава тропическите гори на някои острови на Филипините. Храни се с дребни гръбначни животни и насекоми. Основното местообитание на нощният ловец е: високата трева, храстите, издънки от бамбук и малки дървета. За това през деня е много трудно да се намери сред гъсталака.
Поради дългите задни крака, те са в състояние да скачат добре и да се преместват от едно място на друго. В плен могат да живеят до 13 години.
Голямо влияние върху изчезването на този вид примати има ловци, които отсичат дървета и ги разклаща за да хванат малките животни. Също така, те са любима плячка и на грабливите птици.
Интересното е, че издават тънки звуци. Благодарение на мимическите си мускули могат да променят изражението на лицата си.
Туземните племена смятат тези зверчета за горски духове. Има поверие, че ако бъде убито такова животно, то ще се навлече гняв върху собствениците на гората.