Стояха в сумрака един до друг. Тя бе преметнала ръка върху рамото му и тихо говореше:

– Сине мой, знаеш ли защо ти разказвам тези приказки и истории?

Бяха се скрили далеч от останалите, от паниката и напрежението, което ги обграждаше.

Детето поклати глава. То не знаеше и не разбираше нищо.

– Когато си мислех, че никога няма да се възстановиш, исках да съм сигурна, че ще можеш да летиш.

Гласът и беше тих и успокояващ. Това беше една необикновена вечер и те водеха необичаен разговор.

– Разказвах ти тези приказки, за да ти дам криле да летиш, така че никога да не попаднеш в плен, било то на титли или име, на недъзите в тялото ти или страданието в света.

Тя вдигна поглед и бавно продължи:

– Най-голямото ми желание е да си жив. Ако, за да живееш е нужно да страдам, с радост ще дам и живота си, за да се оправиш и да оздравееш….

Тя не намери сили да продължи, скри лицето в дланите си и избухна в ридания.

Мълния раздра мрака. В небесата проехтя тътен и нощта зарида с безутешни сълзи на великан…..

Всеки от родителите в България трябва да разбере това.
През последните 30 години структури, заинтересовани от търговията с деца, заети с преразпределение на демографските маси, са узаконили положението, че родители и деца не са едно цяло. Сега децата принадлежат на някакво абстрактно общество или държава.
Освен това, според конвенцията за кражба на деца подписана през 1980 г. в Хага, децата принадлежат на тази територия, на която са живели през последните три месеца.
Лисбакен, министър по въпросите за децата в Норвегия, не се срамува да каже:
– Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в страната да са като мен.
Той е инициирал държавна програма за провеждане на експеримент. В детските градини била иззета всичката литература от рода на „Пепеляшка“ и всички приказки на братя Грим. Вместо това била написана друга литература. Тя съдържала приказки със заглавия „Крал и крал“, „Дете – гей“…….. В тях принц се влюбва в краля или друг принц, принцесата мечтае да се ожени за кралицата. По закон, на децата трябвало да се четат такива приказки и да им се показват съответни картинки.
Имало и такъв случай. Руски туристи пътували в Нова Зеландия с краткосрочна виза, една седмица, важаща за майка, баща и дете.
Родителите ли се скарали на детето, детето ли силно заплакало, не се знае точно, но от хотела където пребивавало руското семейство се обадили в службата за защита на децата.
Дошли „спасителите“ и взели детето от „родителите- садисти“. Руски дипломати се борили повече от година, за да могат биологичните родители на детето да се видят с него.
Нека защитим децата си от западното „юношеско правосъдие“, което ни се представя под прикритието на „спасяване на деца от алкохолици родители“, който е глобален експеримент, за да се промени пола на нашите деца.
Чудовищен експеримент, който вече е на ход почти 30 години в цяла Европа.

Всички приказки започват така: Живели някога….., но това не е приказка.
В едно градче далече от морето живели момче и момиче. Момчето искало да стане моряк. Те живеели в една сграда. Били приятели. Карали се и се помирявали, както при всички нормални деца. Още от деца  те много внимателно се отнасяли един към друг. Не знам защо, но никой не ги дразнил и никой не им се присмивал. Те седели на един чин през цялото учебно време. Тя просто се учела, а той четял всички книги за морски приключения и желаел мечтата му да се осъществи.
След гимназията той постъпил във Висшето военноморско училище, а тя технически университет.
Оженили се. Той бил изпратен много далече на работа, а тя заминала с него. Родили им с двама сина. И започнал трудния живот на моряка и неговата половинка. Раздели, срещи, раздели, срещи……Децата пораснали, животът бил тежък, но щастлив.
Винаги, когато го изпращала в морето, тя не допускала мисълта, че той няма да с върне. Знаела, че любовта й го защитава.
И изведнъж…..беда. Това от което тя се страхувала цял живот…..станало.
Животът за нея спрял. Тогава тя разбрала истинския смисъл на думите „до“ и „после“….Но трябвало да продължи да живее. Децата били малки. Тя се въоръжила със смелост и продължила…
Синовете й пораснали и тръгнали по пътя на баща си. Тя повече не се омъжила. Както преди още обичала мъжа си. И когато говорела за него, очите й светели от щастие. Когато я гледал човек, разбирал, че той не е умрял за нея. Той би жив, защото била жива любовта към него.
Да обичаш, означава да помниш, даже, когато не сте заедно.

Когато застаряла, маймуната зле почнала да вижда. Разбрала, че хората са разрешили този проблем, като си слагали очила. Решила и тя да си вземе очила.
Взела половин дузина от тях. Върти ги и така и инак…. Лепне ги на темето си, на опашката си ги нанизва. Мирише ги, ближе ги, но странното е, че не й помагат.
– Проклет всеки, който слуша хорските приказки, – закрещяла маймуната. – Излъгали са ме за очилата, няма никаква полза от тях.
Оскърбена, тя с яд ги хвърли и стъклата им се счупили.
Така е и с хората. Дадено нещо може да е много полезно, но щом човек не знае как да го употреби, спори за предназначението му и дори може да го унищожи

Това е от отчета на комисия от друга планета за правата на човека на Земята:
Хората на Земята започват да ги лъжат още от детството.
Отначало им дават биберони, а после им разказват приказки.
До края на живота им ги заблуждават с реклама. Дават им фалшива прогнозата за времето. И изопачават новините с цел да ги манипулират..