Някога Настрадин Ходжа бил съдия. Веднъж при него дошла една жена, която водела сина си.
Тя казала:
– Това момче яде твърде много захар и аз не мога да го отуча от тази привичка. Моля те, забрани му официално, да не яде много захар, защото то не ме слуша.
Настрадин й казал да дойде след една седмица, а когато тя дошла, отложил решението си с още една седмица,
След което казал на момчето:
– Забранявам ти да ядеш много бучки захар на ден.
Жената го попитала:
– Защо ти трябваше толкова много време, за да му кажеш това?
Настрадин отговорил:
– Преди да заповядам на някого да намали консумацията на захар, трябваше да проверя дали самият аз мога да го направя.

Ето и такъв дизайнерски шедьовър на реклама се е появил. Идеята е проста. Осъществена е много лесно и ярко.

Целта е да се напомни на човека и да го накарат да се замисли, каква сума пари отиват за неговата глупава привичка.

Интересното е, че към чувството за самосъхранение вече се е апелирало не еднократно. Лепели са на кутиите с цигари картинки с болни от туберкулоза и какви ли не още ужаси, но хората продължават да пушат.

Как ли ще подейства тази социална реклама? Дали ще има по-силен ефект?

Излиза, че по-обидно е за човек да загуби пари, отколкото собственото си здраве.