Изведнъж момичето стана и се отправи към изхода. Изтръпнах, тя се движеше на патерици.
О, Господи, прости ми за това, че непрекъснато се оплаквам. Ето имам два крака и ти благодаря за това.
Веднъж се разбъбрах с продавача, той бе умен и красив. Покани ме да дойда да пазарувам отново тук. Когато си тръгвах, той ми каза: „Да ви дава Бог здраве за много години. Колко жалко, че не мога да ви видя, аз съм сляп по рождение“.
А аз виждам и не се се сещам да благодаря за това благословение на своя Създател.
Видях красив малчуган, изваян като статуя. Седеше и не помръдваше. Приближих се и му казах: „Защо стоиш тук сам, твоите другарчета играят зад ъгъла, иди при тях“. Но той седеше безучастен, разбрах, че е глух. Господи, аз чувам всичко и забравям да ти благодаря, че мога да го правя.
Имам крака, с които да бродя навсякъде. Очите ми възторжено гледат наоколо. С ушите си чувам рева на далечния прибой.
О, Боже, прости ми, че се оплаквам и негодувам. Аз съм благословена и ти благодаря за това.