В малка работилница с предверие към улицата, което бе превърнато в магазин работеше Емил.
Неговите модели се отличаваха с голяма прецизност.
Често пред вратата му имаше опашка от чакащи клиенти.
Съветваха го:
– Разшири производството си. Наеми за това хора.
– Не, – отвръщаше той, – обичам нещата да са малки и контролируеми.
– Какво ще ти пречат другите хора, които наемаш, нали ти ще ги контролираш?
– Не искам да се нуждая от клиентите си повече, отколкото те от мен.
Емил бе същият и в къщи. Пазеше мислите си и чувствата си, за да не показва, че се нуждае от нещо, което могат да му дадат съпругата или децата му. Тъй като нищо не споделяше с тях, те изобщо не го познаваха.
Освен това Емил нямаше близки приятели.
Всичко тръгваше от детството му. Баща му казваше:
– Мъжествено е да не се нуждаеш от никого.
И наистина Емил рядко виждаше баща си, защото за него бе важна кариерата. В очите на сина си той бе силен и смел, защото от никой не търсеше помощ или подкрепа.
Така и израстна, с чувството, че трябва да се справя сам с живота без чужда помощ.
За това и живота му бе самотен, но той не разбираше колко много губи.
Човек се нуждае от помощта на другите, а понякога и той може да бъде необходим за някого.
