Експерти от Европейската космическа агенция ESA са създали и тествали капсула можеща да се върне на Земята с образци от марсианската почва и въздуха.
Надеждният, многофункционален контейнер е важна връзка в дълга верига от етапи на безпилотни мисии, които ще вземат проби от почвата и въздуха на Марс и ще се изпращат до Земята.
Контейнерът представлява 23 сантиметрова сфера с тегло 5 кг, изработена от здрави сплави. Той ще съхранява образците в идеално състояние по време на цялата мисия. Ще поддържа температура минус десет градуса Целзий и ще има пълна херметичност.
Мисията ще бъде безпрецедентно трудна. Първоначално контейнерът за образците ще се приземи на повърхността на Марс близо до марсохода, който ще го натовари с най–интересните образци.
Следващата стъпка ще бъде изходното устройство с контейнера се изведе в орбитата на Марс, където след няколко дни ще се прикачи към орбитален апарат. За да се опрости процеса на сближение, контейнерът ще бъде снабден с радиомаяк и лазарен радар.  Преди изпращане на Земята, контейнерът се поставя в друга, по-голяма, защитена затворена кутия, която ще бъде изпратена в атмосферата на Земята.
Тъй като е налице възможността, марсианските проби да съдържат живи организми, контейнерът ще има възможно най-висока защита от разхерметизиране, за предотвратяване на контакт на пробите с биосферата на Земята.
Слизане в атмосферата на Земята също ще бъде трудно. В ESA вярват , че парашутите не са надеждни за кацане, така че  контейнера с пробите трябва да премине на аварийно кацане, т.е. падне с голяма скорост. Намаляване на скоростта на капсулата  ще става с топлинен аеродинамичен екран.

Един мисионер работел на остров Ямайка, намиращ се между Северна и Южна Америка. Той преподавал в едно училище, където учили чернокожи момчета и момичета. Веднъж той попитал учениците си:
– Кого можем да наречем кротък?
Едно от децата отговорило:
– Кротък е този, който дава спокойни отговори на груби въпроси.
Това дете е изказало много важна истина. С кротост може да се постигне много повече, отколкото с викове и клетви.
Кроткият човек не е горделив. Гордостта често е причина за раздори кавги, разногласия и недоразумения. Кроткият човек не се гневи. Гневът е съпроводен със злоба и омраза.
Който е кротък, той е търпелив. С търпение се запазва любовта и хармонията в семейството, взаимоотношенията със съседите и околните. Търпението е плодородна почва, на която израстват много добродетели.
Кроткият човек е смирен. Смирените хора са снизходителни към слабостите на другите. Правят добро и не се мислят за нещо повече от околните. Те търпеливо понасят лъжливите обвинения и търпеливо очакват да  се разкрие истината.
Кротките хора са винаги покорни на Господа. Нека да бъдем такива!

Той е представител на десетоногите ракообразни. Обитава западната част на Тихи океан и тропическите острови на Индийския океан.

Това животно от семейството на сухоземните раци има твърде големи размери за своя вид. Тялото на възрастно животно достига дължина 32 сантиметра и тегло 3-4 клограма.

Дълго време погрешно се е смятало, че с огромните си щипци може да разчупи даже кокосов орех, след което да го изяде. Днес учените са доказали, че ракът може да се храни само с разчупени вече кокосови орехи. Те са основната му храна, от тях идва и името му – кокосов крадец.

Той може да се храни и с друг вид храна, като плодовете на Pandanus, органични вещества от почвата и даже себеподобни.

На 20  юли 1976 г. Гилбърт Левин седял в креслото си. На милиони километри от него, на Марс, спускаемият космически апарат „Викинг“ взимал проби от почвата.

Апаратурата на Левин ги смесвала с вещества, които съдържали въглерод – 14. Учените участващи в експеримента смятали, че ако в почвата открият изхвърлен метан, съдържащ въглерод – 14, то на Марс има живот.

Анализаторите на „Викинг“ дали положителни резултати. Нещо поглъщало хранителните вещества, преобразувало ги и отделяло газ, който съдържал въглерод – 14.

Но защо тогава не са празнували успеха?

В мексиканския град Гуанахуато се намира музей на мумиите. Изложбата се състои от хора мумифицирани по естествен път.
От 1865 г. до 1985 г. съществувал закон, според който роднините на починалите трябва да платят такса за подържане на гробищата.
Ако таксата не е платена няколко години, тялото било ексхумирано. Забелязали, че телата били мумифицирани. Причина за това са климата и местната почва.
Така се образувал една интересна колекция, която поставили в музей. Сега той разполага с 111 мумии.