В дома на Патароците посрещнаха свещеника с голяма радост.
– Колко мило от ваша страна да ни навестите. Заповядайте, седнете, – каза Климент.
Доротея наля чашите на масата, но взе шишето със себе си и го прибра. След като сръбна малко от чашата свещеникът строго каза:
– Климент идва редовно на църква и води Емил със себе си. Но младите трябва да идват да се изповядат всеки петък и да посещават богослуженията поне три пъти в седмицата. Петър и Симо не съм ги виждал в храма, откакто пристигнахте, така че с изповедите здравата сте закъсали.
– Имаме много работа, – обади се Петър – и нямаме много възможности за грях. – Симо, ти успя ли да съгрешиш тази година?
Симо направи печална физиономия, въздъхна и каза укорително:
– Ако бях направил нещо такова, най-напред на теб щях да кажа, – обърна се той към Петър. – Останал съм си неосквернен.
На Петър брадичката му потрепери:
– Аз също съм съвсем невинен.
– Сигурни ли сте? – попита отец Кирил. – Не става въпрос за кой знае какви грехове. Да речем, не сте ли споменавали напразно името Господне?
– Мили Боже! Никога! – извикаха и двамата в един глас.
Петър и Симо изглеждаха потресени и възмутени от подобна идея. Отец Кирил изглеждаше учуден и може би малко разочарован, че и двамата се оказаха без пороци.
– Има много начини човек да съгреши и не всички са явни! – каза свещеникът. – Може например, да споделите вината за нечий грях, без сами да сте го извършили, като сте мълчали. Съгрешил ли е някой ваш познат?
Симо и Петър поклатиха глави в крайно недоумение. Отец Кирил размаха пухкавата си длан като търсеше вдъхновение.
– Може да сте съгрешили спрямо Святия Дух, като сте отхвърлили всепризнатите истини, например за значението на Светата литургия и тъй сте отблъснали Божията благодат от душите си.
Свещеникът изглеждаше много доволен от тази своя идея, но двамата се възмутиха и едновременно вдигнаха ръце пред сърцата си.
Отец Кирил не се предаде толкова лесно и започна да изрежда куп дребни прегрешения:
– Пристъп на завист, гордост, гневливост, някоя малка лъжа или …. нечестиви помисли.
При тия думи Петър се прекръсти и погледна свещеникът с недоумение:
– Не разбирам какво искате да кажете. Признавам, че съм невеж относно тези …
– Нечестиви помисли, – добави Симо. – Скъпи отче, можете ли да ни обясните какво е това, за какво говорите изобщо? Ами ако сме ги имали, а не сме знаели за тях?
– Може би грешим без да знаем, – допълни Петър. – Можем ли да попаднем в ада заради тези нечестиви помисли?
Сковани и парализирани от тревога, двамата вдигнаха глави.
– Похотливост, – свещеникът подръпна с едната си ръка расото, – от латински походливиум, което значи ….ъъъ … да си ходил и изливал нечестиви течности в миналото или да мечтаеш за …. бъдещо въображаемо или реално съвкупление, грубо казано.
– А, съвкупление!
– От латински, – започна да обяснява Климент, който учеше редовно всяка вечер латински, – съвкуплениус, което ще рече да се съберат накуп пленници.
– О, това ли било, – захилиха се Симо и Петър.
Отец Кирил обидено надигна полите на расото си, прекоси бързо стаята и затръшна вратата зад гърба си.