Никога не съм имал достатъчно време, за да се справят със собствените си деца. Работа, кариера, личен живот. Но децата ми са получавали всичко, което искат. Имах достатъчно пари, за да отговори на техните компютърно-шоколадени потребности. Затварях очите за грешките им, а те ми прощаваха отсъствието на внимание.
Но детството бързо отмина. Дойде трудното юношество. Първите взаимни обвинения, първият истински чувства. Направих ужасно откритието, моите деца са израснали без любов. Не участвах в тяхното съзряване, не спирах лошите им постъпки, не ги научих да различават доброто от злото.
След едно поредно недоразумение, аз стоях в кухнята, белех лук и сълзите ми течаха от очите. Влезе майка ми:
– Защо плачеш?
– Да знаеш на какъв лют лук попаднах! От него не можеш да не заплачеш.
– Изглежда, малко са го поливали.
Тогава разбрах, ако децата не се поливат в детството, когато пораснат ще донесат  на другите сълзи…